Чест

Юнус стоеше вцепенен и зяпаше пънкарската жрица, която обичаше. Песента свърши сякаш след цяла вечност. Таке a chance on me… продължи да пее Тобико в бодливия си микрофон, а после падна на колене, заклати глава и започна да описва въздушни спирали с ръка, нещо средно между шведски поп и индийски танци. Веднага щом мелодията заглъхна, тя отвори очи и усети, че в стаята има някой. Извърна се към вратата и ахна:

— О, сладкишче! Изкара ми ангелите!

— Извинявай — промърмори Юнус. — Без да искам.

Тобико се изправи, леко залитайки, и опита да се усмихне плахо, едва ли не смутено. Остави четката за коса на тоалетката, изключи касетофона и вдигна щорите, след което примига срещу светлината.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да те видя. Намерих вратата отворена — обясни Юнус — Какво слушаше?

— О, просто убивах времето. Госпожа Пауъл има много такива поп дивотии — провлачи тя.

— Къде е тя?

— Има час при лекаря. Ще се върне чак в три. — Тобико сниши глас до шепот. — Според мен отиде на невролог.

— Виж ти! Беше много тъжна — отвърна замислен Юнус, но веднага се разсея от друга мисъл. — Музиката, която слушаше, беше ABBA, нали?

— Откъде знаеш?

— Мама също я харесва — грейна момчето.

— Е, аз всъщност не я харесвам. Не ми е от любимите. Прекалено блудкава е. Не мислиш ли?

Юнус изгледа Тобико с нежно изумление. За пръв път, откакто се бяха запознали, зърна малкото момиченце в нея. Разбра, че не само той се опитва да изглежда по-възрастен и по-голям непукист, отколкото е.

Без да подозира за мислите му, Тобико каза:

— Имаш хубаво яке.

— Благодаря — рече Юнус, но не изостави темата. — Как мислиш, дали можеш да пуснеш пак онова парче и да ме научиш правя като теб?

Тобико се усмихна закачливо.

— Искаш да потанцуваш с мен ли, пиленце?

Макар и да се изчерви до уши, Юнус не се отказа.

— Да, защо не?

— Добре тогава — съгласи се Тобико — Но след като си се постарал толкова, и аз ще облека нещо по-красиво.

Двамата отвориха заедно гардероба и се смаяха, когато видяха, че прелива от дрехи и аксесоари, обувки и красиви шапки.

— Тази жена май харчи всичките си пари за дрехи — отбеляза Тобико.

— Няма нищо черно — забеляза Юнус.

Но Тобико, жената, която не се обличаше в друго, освен в пънкарски дрехи, явно нямаше нищо против. Погледна с възхищение един морав шал, пола с цвят на шампанско, лилава блуза. Имаше и официална рокля с блещукащи пайети, сако, поръбено с лисича кожа, кожено палто, което сигурно щеше да й стигне до глезените, и бе така меко на пипане.

Тобико промърмори:

— Ще взема да напръскам палтата със спрей!

Но не направи нищо такова. Вместо това извади закачалка с дълга рокля от сатен и тафта в толкова нежно лилаво, че изглеждаше почти бяла. Беше вталена, с тънки аметистови презрамки, украсени със стотици камъчета.