Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Ще изглеждаш красива в нея — каза Юнус.
Тобико поклати глава, сякаш й се беше сторило нелепо. Но когато заговори, каза:
— Ще ме оставиш ли няколко минути сама, бебчо? Не се връщай, докато не те повикам.
Юнус чака в коридора цяла вечност. Когато беше поканен в стаята, откри там друга жена — беше с очите и татуировките на Тобико, но иначе нямаше нищо общо с нея. Беше пуснала косата си и беше изтрила грима. Готически черното червило беше заменено с розово, а черният молив около очите беше махнат. Вместо скъсани мрежести чорапи Тобико беше обула чорапогащник с телесен цвят. Златисти обувки на платформа, висящи обици с диаманти, свенлива усмивка на лицето, малко парфюм във въздуха, магия.
Юнус подсвирна както го беше учил Искендер.
— Изглеждаш… — Той се запъна, осъзнал, че няма дума, достатъчно силна да опише онова, което вижда. Затова се престраши:
— Изглеждаш като Държавата.
Тобико се засмя.
— Аз съм Държавата — рече и разтвори широко ръце.
После грабна две четки за коса, една за себе си и една за Юнус. Натисна копчето и пусна касетофона, а след като музиката засвири, двамата се появиха на сцената, хванати за ръце и грейнали в усмивки. Тази вечер бяха дошли да ги слушат хиляди хора. Всички билети бяха разпродадени преди седмици, мнозина чакаха пред концертната зала. Лек като перце, неотразим в коженото яке, Юнус свиреше на пиано, на китара, на барабани и на саксофон. Тобико пееше и танцуваше, развяваше роклята. На всеки припев заставаха с гръб един към друг и се навеждаха назад. Публиката направо подивя.
Когато музиката свърши, и двамата останаха да лежат запъхтени на пода, Тобико прегърна Юнус.
— Онзи път ме питаше за тайните. Е, любовта ни към ABBA трябва да си остане тайна. Обещай ми, че ще я пазиш, прасковке.
Този следобед Юнус научи за Тобико неща, за които дотогава не бе и подозирал. Все така облечена в роклята стил ABBA, тя изпуши един джойнт и му призна, че не тя е зарязала Тоби, бившето си гадже. Обратното. Той я зарязал, просто така, без нищо, и разбил сърцето й. После Тобико се запознала с Капитана, но не го обичала, макар че не можела и да го изостави. Преди била по-смела, а сега от ден на ден ставала все по-зависима, вкопчвала се все по-силно. Защото страдала от неизлечим комплекс на Електра. Приравнявала всички мъже, които обичала, с баща си и още се състезавала с майка си. После показа на Юнус кратко стихотворение със заглавието „Майка“. Но точно когато Юнус започна да го чете, двамата чуха стъпки отдолу. Госпожа Пауъл се беше прибрала.
Тобико изпадна в паника.
— О, не, ужас!
— Не се притеснявай — каза Юнус. — Ще сляза и ще отклоня вниманието й, докато ти се преоблечеш.
След тези думи той пъхна стихотворението в джоба на якето и заслиза бързо по стълбите.
Вечерта, докато се хранеха, Искендер току хвърляше заканителни погледи към Юнус, но реши да не пита къде е било якето му цял ден. След вечеря заяви, че излиза да се поразходи. Щеше да отиде да се види с момчетата и да поиграе билярд. Имаше нужда от това — за да събере мислите си. Въпреки възраженията на майка си, излезе, без да й обръща внимание. След разговора с чичо си се държеше с майка си ледено, макар все още да не й бе поискал обяснения.
Навън беше ясно, мразовито. Искендер вдигна яката на якето и бръкна в джобовете. Напипа нещо в единия от тях, лист хартия. Извади го и го прочете под следващата улична лампа.
С едно-единствено движение на ръката го смачка и го метна в кофа за боклук. Някой си играеше с него. Цяла нощ Искендер се опитваше да се досети кой и след като не успя, в главата му продължиха да се въртят само двата последни стиха от поемата:
Бавен ден. Мъчително муден. Работа в пералнята до единайсет и половина. Връщане за обяд. Следобед четене на книга, брътвежите на Зеешан за любовта и хармонията. В четири всички сме заключени. След половин час се появява надзирателят Андрю.
— Явно скоро ще ти дойдат на свиждане — казва той.
— Кой?
— Защо не видиш сам?
На хартия затворникът има право да откаже свиждане, но това е дребна работа за надзирателя Андрю, който не крие, че си търси повод да се заяде с мен. Не помня кога за последен път някой, освен Есма ми е идвал на свиждане. Тази година дори тя престана да се появява. Но съм по-изненадан, че надзирателят Андрю го е разрешил. При последните ми прояви, спокойно можеше да отмени свиждането. Прекарвам остатъка от вечерта в опити да измътя някакво предположение като птица в гнездо. После изведнъж ме осенява мисъл. Надзирателят Андрю знае, че който и да ми идва на свиждане, ще ме извади от равновесие. Разчита на това. Обградил съм се със защитна обвивка, през която не може да проникне никой, но има неколцина души, които могат да ми разклатят нервите. Малко са. Минават през бронята ми както призракът минава през стени.