Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Кейти дойде да пита дали всичко е наред. Прегърна ме и погледна двойката в огледалото. Аз, тя, нашето бебе. Личеше, че е горда. Направи ми впечатление, че усмивката й е същата като на жената от белината. Усещане за някакво постижение.
Кейти спря водата.
— За мен си чист, любов моя.
Отидохме във всекидневната. Майката на Кейти седеше на фотьойла при прозореца и чакаше. Беше с рокля, която се завързва отпред. От онези, копринените, които виждате по телевизията. Кралскосиня. Гърдите й се виждаха. Бяха целите на лунички, като парченца индийско орехче. Косата й бе току-що сресана. Устните й — с червено червило. Главата й можеше да излезе и да отиде на вечеря в скъп ресторант. Останалата част от тялото й обаче изглеждаше в домашно настроение. Опитах да се съсредоточа върху лицето. Опитах да не поглеждам под главата.
Госпожа Евънс ми предложи чай в порцеланови чаши. Топли плодови кифли. Започнахме да ядем в мълчание. По стените имаше снимки в рамки. Десетки. На някои видях бащата на Кейти. Не ми приличаше на човек, които ще си зареже семейството.
Госпожа Евънс следеше всяко мое движение. Имах чувството, че проверява под ноктите ми. Скрих ръце.
— Алекс, дъщеря ми каза, че искаш да наречеш детето Маги, ако е момиче, Том, ако е момче.
Погледнах Кейти. Тя извърна очи.
— Да, вероятно.
След това госпожа Евънс ме попита дали смятам, че ще бъда отговорен баща. Отвърнах, че не знам, но ще направя всичко по силите си.
— Понякога всичко по силите ни не е достатъчно — заяви тя.
Прозвуча като нещо, което е чула по телевизията. Или като нещо, което някой й е казал преди. Рече, че щяла да ни помага — временно, разбира се, — докато си стъпим на краката. Заради внук си. Първородният. Тя се усмихна. Зъбите й бяха бели като перли, съвършени.
Вечерта Кейти ми каза, че трябвало да спим в отделни стаи. Аз — на канапето във всекидневната. Засега. Скоро сме щели да се оженим и тогава вече ще спим в едно легло. Завинаги.
Донесе ми чисти чаршафи, калъфка за възглавница. Съблече бавно пуловера си. Гърдите й бяха издути, зърната — потъмнели кръгове. Виждах вените — сини, големи, изпъкнали. Кейти ми каза да долепя ухо до корема й. В началото не чух нищо. После усетих движение, сякаш някой се протягаше след дълбок сън. Бебето започна да рита. Веднъж, втори, четвърти път. Беше като магия. Запитах се дали и мама е карала татко да допира ухо до корема й, докато е била бременна с мен.
Избутах Кейти. Казах:
— Извинявай, спи ми се.
— Разбира се, скъпи.
Когато ме остави сам, легнах и се огледах. Дантелени пердета, възглавнички на цветя, тапети на кръгове, изящна ваза върху полицата над камината, старовремски часовник с кутия. Мислех, че изобщо няма да заспя, но веднага щом главата ми допря възглавницата, умрях за света. Събудих се по изгрев-слънце. До мен стоеше Кейти. С бледо лице и широко отворени очи.
— Алекс — каза тя. — Дошли са двама полицаи.
Станах и хванах главата й между дланите си. Целунах я. Устата й беше солена. Вкусът на паниката.
— Търсят те.
Отидохме в антрето. Майката на Кейти стоеше по нощница при вратата. По лицето й имаше следи от крем. Долната й устна трепереше. Тя издърпа дъщеря си, сякаш съм заразноболен. Видях в дъното отвън светлините на полицейската кола. Отпред стояха двама полицаи. Единият приличаше на Джеймс Калаган, само че без очила. Още не ме бяха видели. Помолих Кейти да им каже, че се обличам.
Решението да избягам не беше решение. Просто го направих. Отидох в кухнята, отворих вратата, прокраднах се в задния двор и скочих в градината на съседите, после в следващата. Докато Кейти разговаряше с полицаите, вече бях през две улици.