Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Оратора каза:
— Страхотен боксьор си. В кръвта ти е.
— Откъде знаеш? Не си ме виждал никога.
— А, виждал съм те. Два пъти, без да ме усетиш. Не се впускаш в рисковани битки и защитата ти е доста силна. Все едно знаеш откъде ще дойде следващото кроше. Рядък талант, вроден.
Искендер не знаеше дали да се подразни, или да се почувства горд, затова не каза нищо.
Известно време Оратора мълча, без да сваля очи от него.
— Искам да те питам нещо, Алекс. Как мислиш, можеш ли да ни научиш да се бием? Братята само ще имат полза от уменията ти.
Замислен, Искендер въздъхна.
— Не знам, човече. Обичам да се бия сам.
Изведнъж лицето на Оратора се сбърчи.
— Виж какво, ще бъда откровен с теб. Ти си вълк единак. Виждам го. Не ти се сърдя. Така ти харесва. Но не забравяй, че големите борци са големи и отвътре, и отвън. Ако имаш по-силни ценности, ще си непобедим.
— Не искам да съм непобедим.
— Какво тогава искаш? — попита Оратора с властен и неприкрита предизвикателност в гласа.
Искендер не си беше задавал никога този въпрос и не разполагаше с готов отговор.
— Защо си дошъл да ме търсиш? — продължи да го притиска Оратора — Защото дълбоко в себе си знаеш истината. Изпитваш потребност да си съпричастен към нещо. Изпитваш потребност от цел в живота, от нова насока. Присъедини се към нас.
Искендер се помъчи да измисли нещо, с което да се откачи от кукичката, но не му хрумна нищо. Той смъкна ципа на якето си и извади един от записите, които беше взел от Оратора.
— Прослуша ли ги?
— Да.
Това накара Оратора да изсумти.
— Така и не дочете брошурите, които ти дадох. Нито една от тях. А сега и записите, прекалено много ли искам?
— Виж какво, брат ми и сестра ми държат касетофона при себе си през цялото време. Но чух едно-друго. Две-три неща ми харесаха. Допадна ми частта за братството. Една пръчка се чупи лесно, докато снопът е непобедим.
— Но?
— Но… не знам, човече. Сигурно ми се събра много. Приятелката ми е загазила не на шега. И… трябва да се заема с едни семейни въпроси.
Оратора не каза нищо. Знаеше, че Искендер е от момчетата, които ще говорят повече, ако ги питаш по-малко.
— Едно от нещата, които ми разказа, не ми дава мира — продължи Искендер. — Че ако родителите ти не са прави, трябва да се опълчиш срещу тях, нали?
— Да, но не бъркай понятията. Имах предвид, че ако родителите ти не познават Бога, си длъжен да предпочетеш Бога пред тях. Защото Бог е по-голям от родителите ти. Но внимавай. Ако самият ти не познаваш Бога и не се подчиняваш на родителите си, ще изпаднеш в безтегловност. Няма да имаш принципи, за които да се държиш, приятелю.
— Да предположим, че мой близък човек…, — каза Искендер и вдигна ципа чак до брадичката си. — Да предположим, че някой от семейството съгрешава. Опитвам се да разбера какъв е моят дълг.
Оратора се вцепени, беше усетил колко сериозен е въпросът. Огледа с подновен интерес Искендер и чак сега забеляза нервния тик в края на устата му и ноктите, изгризани до живеца. Попита:
— Кой например?
— Да кажем, майка ми.
Настъпи неловко мълчание и чак тогава Оратора отбеляза:
— Ами поговори с баща си. Това е не толкова твой, колкото негов дълг. Но щом него го няма… значи трябва да действаш ти. Лично аз не бих допуснал никога майка ми, сестра ми или жена ми да ме посрамват.
— Но какво да правя? — попита Искендер.
— Няма да ти кажа какво да правиш, ако не ми се довериш напълно. Разбираш ли? Ела и се присъедини към нас, стани част от нещо по-голямо, приятелю. Това е правилният път. Това е отговорът на всичките ти въпроси.
— Хм, ще помисля.
— Да, помисли. Но не протакай много. Защото, докато то мислиш, се случват разни неща.
Същата вечер Искендер стоеше на входа на клуб, в който не беше ходил никога дотогава. Беше изживявал наум сцената толкова често, че всичко му се струваше странно познато, естествено. Но още щом пристъпи напред, беше спрян от бодигард, два пъти по-едър от него. Тъмносин костюм, тъмни очила с огледални стъкла, въпреки че слънцето се беше скрило от небето, плешив като яйце, с врат, къс и дебел, сякаш главата му бе прикрепена направо за раменете.