Пленница на короната

— Домакинството на Джордж се е превърнало в средоточие на държавна измяна — казва той без заобикалки. — Виждал съм някои от проповедите и евтините книжлета, които се пишат под негово покровителство. Те оспорват законния произход на брат ми, наричат майка ми блудница, а баща ми — рогоносец. Намекват, че бракът на Едуард с кралицата е недействителен и че синовете му са копелета. Това, което Джордж твърди, е позорно. Не мога да го простя, Едуард не може да го пренебрегне. Едуард ще трябва да предприеме действия срещу него.

— Ще направи ли нещо на Изабел?

— Разбира се, че не — казва Ричард нетърпеливо. — Какво общо има тя с това?

— Тогава не може ли да отида при нея?

— Не можем да общуваме с тях — заявява Ричард. — Джордж е невъзможен. Не може да ни виждат в близост до него.

— Тя ми е сестра! Не е сторила нищо.

— Може би след Коледа. Ако Едуард не го арестува преди това.

Отивам до вратата и слагам ръка върху месинговата дръжка.

— Може ли да отидем у дома, в Мидълхам?

— Не преди коледното празненство; това би означавало да обидим краля и кралицата. Това, че Джордж напуска града така внезапно, е достатъчно оскърбление. Няма да влошавам нещата — той се поколебава, вдигнал перото над един документ за подписване. — Какво има? За Едуард ли ти е мъчно?

— Страхувам се — прошепвам му. — Страхувам се. Изабел ми каза нещо, предупреди ме…

Ричард не се опитва да ме успокои. Не ме пита какво е било предупреждението на Изабел. По-късно, когато се замислям за разговора, това е най-лошото. Той само кимва.

— Няма от какво да се боиш — казва. — Пазя семейството ни. Освен това, ако заминем, това ще покаже, че и ние се страхуваме.

През ноември получавам писмо от Изабел, изпоцапано и забавило се по наводнените от дъждовете пътища. Това са три страници, изписани с развълнувания, нечетлив почерк на Изабел:

«Бях права. Имам момче. Едър е, с дълги крайници и е пълничък, и рус като баща си. Храни се добре, а аз съм вече на крак. Раждането беше бързо и лесно. Казах на Джордж, че ще родя още едно просто ей така! Колкото иска! Писах на краля и кралицата и тя изпрати много хубаво бельо за бебето заедно с поздравленията си.

В крайна сметка Джордж ще посети двора на Коледа, тъй като не иска да изглежда така, сякаш се страхува. После ще се срещнем в замъка Уорик, след пиршеството на краля. Трябва да дойдеш и да видиш бебето след дванайсетата нощ. Джордж казва, че не може да възразят да ни посетиш на път за Мидълхам, и че трябва да кажеш това на съпруга си, от негово име.

Валя толкова много дъжд, че не бях потисната, задето съм затворена, макар че сега започва да ми омръзва. През декември ще се пречистя в църква и после ще се приберем у дома. Нямам търпение да въведа един нов Ричард в замъка Уорик. Татко щеше да е толкова доволен, щях да остана любимата му дъщеря завинаги — дарявайки го с втори внук — и щеше да крои планове за неговото величие…»