Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Шерифе? — извика заместник Линда Чалмърс от входната врата на къщата. Малко по-навътре се очертаваше силуетът на заместник-шериф Бломпие.
На Уолт му бе нужна секунда, за да зърне фигурата между тях — дребното момиче, което Линда бе стиснала здраво за ръката. А след още миг осъзна, че това е Кайра Туливич. Умът му извърши разпознаването, а после очите му се преместиха към Фиона, чиято изненада изглеждаше твърде неподправена, за да предизвика съмнение. Боса, Фиона прекоси алеята почти на пръсти. Погледна нагоре по хълма към Уолт, а после отново към Кайра, повтаряйки неговите движения.
— Открихме я в една стая встрани от винарската изба — обясни Чалмърс, когато Уолт стигна до тях.
— Тайна стая. С котлон, химическа тоалетна и електрогенератор — допълни Бломпие.
— Каква тайна стая? — попита Фиона, стигайки до тях.
— Бломпие, дай ми якето си — нареди Уолт.
Заместник-шерифът си свали якето и Уолт го заметна през раменете на Фиона. Тя го придърпа плътно около себе си и сякаш се смали.
Кайра изглеждаше уморена и не можеше да откъсне очи от Фиона. Именно този неин напрегнат, втренчен поглед заинтересува Уолт. Това не бе поглед на дъщеря към майка или на приятелка към приятелка, а съдържаше в себе си неверие, загриженост. Точно така, помисли си той, момичето се боеше за нея, излъчваше съчувствие. Дали Кайра ги бе подслушала, докато разговаряха в градината? Дали тя бе запалила огъня? Дали тя бе убила Мартел Гейл, както намекваха уликите? Уолт нямаше друг избор, освен да действа според наличните доказателства.
— Кайра — каза той с приглушен глас, — бих искал да дойдеш с мен до участъка, за да си поговорим.
— Веднага ли? — намеси се Фиона. Опитваше се да привлече вниманието на Кайра.
Уолт моментално повиши тон.
— Да. Веднага. Засега само моля, но нещата могат да станат и по-сложни.
Кайра остана съсредоточена върху шерифа.
— Разбира се. Съгласна съм.
42.
Уолт не би се наел да обяснява нещата лично на никой посетител — всеки от неговите заместници или сержантът на приемното бюро можеше да опише достатъчно добре процедурите и практиките. Но жената, която седеше сама на редицата от столове, разделена на две от маса със списание „Пийпъл“ и копия от бюлетина на Западната асоциация на шерифите, не беше коя да е.
— Откога не записвате разпитите на видео? — рече ядосано Фиона.
— Записваме ги — каза спокойно Уолт. — Не би било уместно…
— Глупости!
— … да си в стаята.
— Един часът сутринта е.
— И какво от това?
— Трябва да я разпиташ утре.
— Дай да не започваме отново… Правя каквото трябва. Кайра е тук доброволно.
— Е, и какво? Мислиш, че е някакъв заговор ли? — процеди тя. — Стига, Уолт!
— Специално ти си работила тук достатъчно дълго, за да си наясно кое как се върши.
— Опитваш се да не правиш изводи — каза тя.
— Точно така.
— Дрън-дрън… — язвително каза Фиона.
— Всичко това е доброволно. За събиране на информация. Смяташ, че съм неспособен да мисля безпристрастно?
— Аз съм й нещо като настойник. Трябва да бъда с нея.
— Тя не е непълнолетна.
— Уведомихте ли родителите й?
— Това зависи от нея. Не мисля, че го е направила.
— Адвокат?
Това беше проблемна точка. От нея зависеха възможностите за упражняване на натиск при разпита.
— Тя не е поискала адвокат и няма причина да иска. Не е обвинена в нищо. Само събираме информация.
— Уолт… — укорително го изгледа Фиона.
— Съжалявам, че дойде чак дотук. Не се опитвам нарочно да те държа настрани. Разбери го, моля те. — Той остана прав. Не искаше да се въвлича в спорове.
— Не можеш да проведеш този разпит без присъствието на адвокат. Тя не разбира. Защо не ме погледнеш? Погледни ме, моля те. — Той се обърна. — О, боже — каза Фиона. — Наистина ли би направил такова нещо?
— Какво нещо? Това е доброволно. Необходимо е.
Тя стана и понижи глас, като същевременно го стисна за ръката.
— Мислиш, че така ми помагаш по някакъв начин? Това ли е? Виждам го в очите ти.
Как бе възможно подобно нещо? Как можеше тя да отгатне толкова безпогрешно мислите му? Искаше му се да се махне, да се върне зад вратата на зоната с ограничен достъп, в своя свят, но пръстите й се стегнаха още по-силно.