Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— На гости ли? Добра идея.
— Виждаш ли, работата е там, че не мога да я помоля да остане с нас. Мама тотално е обсебила другата спалня, а аз нямам намерение да спя на дивана и да се разкарвам по бельо. Но дори да успеем да получим другата спалня, банята е само една — тази в коридора — а това хич няма да е готино.
— Тя би могла да отседне тук — предложи Уолт, разбрал накъде клонят нещата.
— С момичетата! Да, и аз си мислех за това. Да се грижи за тях — даже бихме могли да го правим заедно. Мислиш ли, че ще стане? Наистина ли?
— Не са много гимназистките, които биха се съгласили да отседнат в дома на шериф. Може би ще е по-добре първо да се разбереш с нея. На твое място не бих хранил големи надежди.
— Тя не мисли толкова лошо за теб.
— Аз тикнах баща й в затвора.
— Вярно. — Племенникът сякаш бе забравил за това. — Да. Добре. Но мога да я питам, нали? Ти си съгласен.
— Да.
— Ще бъде само за няколко дни. Три или четири. — Кевин като че ли сам се убеждаваше или имаше нужда от насърчение.
— Пътят е твърде дълъг, за да се разкарва само за един дълъг уикенд. Покани я за цяла седмица. С твоята работа едва ли ще прекарвате кой знае колко време заедно.
— Надявам се, че ще успея да си поразместя графика.
— Така може и да стане.
— Ама сериозно: нали не възразяваш?
— Не възразявам. За мен е удоволствие.
Все едно слънцето бе изгряло посред нощ. Кевин се усмихна широко, надигна се на пръсти и разпери ръце, като че ли се готвеше да полети.
— Мирише ми на дъжд.
— Така е.
Уолт остана на верандата и го погледа как се отдалечава с колата, помахвайки му с ръка.
Когато се обърна да влезе в къщата, телефонът му избръмча, сигнализирайки за получен есемес, което бе рядкост за него.
„Обади се, като се събудиш.