Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Фиона не помръдна от мястото си.
— Толкова усилия положих да оставя това зад гърба си. — Говореше, загледана право пред себе си, сякаш гората я слушаше.
— Когато доказателството укрепне — а това ще стане — ние ще предприемем необходимите действия. Това ни е работата.
— Само че… — каза тя. — Човек като него. Той съсипва нещата завинаги. Хората все говорят за втори шанс, но такъв не съществува. Предупреждаваха ме, но не исках да повярвам.
— Дори след пожар е нужен само малко дъжд и гората пораства отново. Понякога по-хубава отпреди. Предполагам, че същото важи и за цветните лехи.
— Ти слушаш ли ме изобщо? — попита тя язвително.
— Важното в случая е дали ти ме слушаш — каза той.
— Това, което искаш… е невъзможно.
— Не искам нищо — заяви Уолт. — Мисля, че вече го изясних. Просто понякога стават нещастия…
— Не говори така. Дори не си го мисли. Това не е в стила ти. Направиш ли нещо такова, то ще застане между нас завинаги. Няма да ни свърже. Не се заблуждавай. Ще стои между нас като нещо, за което ще съжаляваш и за което вечно ще ме виниш. Обещай ми, че няма да го правиш.
— Съсредоточи се върху онова, за което говорихме.
— Знам какво искаш. Просто мисля…
— Не мисли! — прекъсна я той. — Има време за мислене и време за действие.
— Така ли? Не съм съгласна.
— Не превръщай това в проблем, какъвто не е — предупреди я той. — Помни какво ти казах за разследванията. За доказателствата. Безброй неща разваляме, защото сме недоволни от това, което имаме.
— Не ме укорявай.
— Не укорявам никого за нищо. Перифразирам Шекспир: „Безброй неща разваляме, защото сме често недоволни от доброто“13.
— Ти вече си хвърлил вината върху мен.
— Аз не обвинявам хората, Фиона, аз ги арестувам. И нямам планове да извършвам арести в близко бъдеще.
— Нямаш такива планове за момента — уточни тя.
— Да, за момента — каза той, следейки мисълта й. — Не разполагам с никакви твърди доказателства.
Бухалът се обади отново, последван от един койот. Тръпки пробягаха по гърба на Уолт.
— Струва ми се, че ще вали — каза Фиона.
— Трябва да вървя. Оставих Кевин вкъщи, а е късно дори за него.
— Твърде късно ли? — попита тя.
Той мина зад стола й и се наведе да я целуне по бузата. Остана долепен до нея, докато усети влагата на сълзите й. Избърса ги с пръсти и притисна глава към нейната.
— Не си сама — прошепна той. — Вярвай ми.
Тя поклати глава и лицата им се докоснаха.
— Говоря сериозно.
Фиона кимна и отново се загледа самотно пред себе си.
— Върви си — прошепна тя.
Шерифът повика Беа. Кучето скочи и тръгна покорно редом с него, докато стигнаха до джипа.
40.
Уолт излезе да изпрати Кевин до колата и му благодари, че бе наглеждал спящите му деца.
— Какво излезе от онази бейзболна бухалка? — попита племенникът.
Двамата стояха на предната веранда, щурците свиреха с всички сили, а във въздуха витаеше мирис на прясно окосена трева и горящи въглища. Това бяха любимите летни нощи на Уолт, но му се искаше да бе пропуснал точно тази. Гледаше отнесено.
— Бухалката — повтори Кевин, като имитира с ръце удар от горе надолу.
Уолт потрепери, чудейки се как ще се справи с всичко това. Някои случаи остават неразкрити.
— Нещата са поверителни, нали знаеш? — Произнесе го като укор и моментално съжали.
— Няма значение. Просто питах.
— Все още работим върху нея. Благодарен съм ти за сътрудничеството.
— Не сме на пресконференция.
— Съжалявам. Затрупан съм с грижи.
— Изобщо нямаше да забележа — рече саркастично Кевин. Изглежда не му се тръгваше. Наближаваше един часа.
— При теб всичко добре ли е? — заинтересува се Уолт.
— Ами да, предполагам.
— А майка ти?
— Също. Макар че е чалната.
— Намеренията й са добри.
— Мислех си да поканя Самър у нас.
Ето я причината за бавенето му. Самър бе момиче, което Уолт добре познаваше — момиче, заради което племенникът му едва не бе намерил смъртта си. И все пак той я харесваше. И двамата я харесваха.
13
Цитат от „Крал Лир“ (превод: Валери Петров). — Б.пр.