Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Птицата…
— Маховите пера — поясни Брандън.
— Иска ми се да кажа, че следя мисълта ти, Томи, но не е така.
— На кого му пука за някаква си мъртва птица? — попита Брандън. — Е, вярно, може да е искал да се върне и да стъпче гадината, задето го е накарала да излезе от пътя. Но не мисля, че случаят е бил такъв. Мисля, че е искал маховите пера.
Уолт премести телефона на лявото си ухо.
— Маховите пера — повтори той.
— Рамка за фарове на покрива на пикапа. Що за глупак трябва да е този?
— Може да е от Спасителната служба — възпротиви се Уолт. — Или пожарникар доброволец.
— Или просто обикновен тъпанар.
— Страхотно.
— Пикап, накичен с всякакви гъзарии? Селски фукльо.
— Може да е ловец?
— Не подценявай ловците — предупреди го Брандън.
— Това си е твоя теория, Томи. Каквато и да е тя.
— Не обикновен ловец, а стрелец с лък.
Уолт чу дишането си в телефона.
— Перата, казваш…
— Човече! — изсумтя Брандън. — Ястребът го изкарва от пътя. Шофьорът знае какво е блъснал. Озовава се на банкета, може би дори вижда в огледалото как ястребът се мъчи да отлети. Тръгва назад да види жертвата си…
— Нашата свидетелка потвърди това — каза Уолт, спомняйки си за жената в разсадника.
— Всеки стрелец с лък знае, че е престъпление да вземеш перата на дива птица. Но този ястреб го е изкарал от пътя. Направо си го е просил. Той не рискува да го глобят, като вземе цялата птица, но отскубва няколко пера. Че кой ще забележи?
— Ти — каза Уолт.
— Можем да проверим това. Нали? Аз прибрах птицата. Намира се в хладилника на стаята за доказателства.
— Значи при издирването трябва да включим оглед на предната решетка на пикап.
— Може да се окаже по-лесно. Ако птица се забие в решетката на автомобила, няма да го изкара от пътя. Но ако се блъсне в предното стъкло, това е съвсем друга работа.
— Счупено предно стъкло.
— Червеноопашат мишелов? При движение с 80–90 километра това е като да блъснеш шибан камък.
— Ще проверим сервизите за поправка на стъкла.
— Пикап с рамка за фарове — каза Брандън. — Това трябва да стесни възможностите. Ако хванем този човек, той може да е видял Гейл, а може и да не е. Но бих искал да си поговоря с него.
— Ще се радвам да се върнеш при нас — каза Уолт.
Първите едри дъждовни капки падаха на алеята пред къщата му. Светкавица проблесна високо в небето на север.
— Дръж ме в течение, шерифе. А, и в случай че някой пита: дневната програма на телевизията е досадна.
— Ще предам тази информация.
Уолт стоеше до леглото си. Беше си свалил ризата и се събличаше по шорти, когато чу бученето на тежки машини в далечината. Тъй като живееше само на две пресечки от градската пожарна, разбра точно какво става. Прекоси стаята, грабна радиото от скрина и се обади на диспечера.
Огънят беше на север. На 125-а миля. В района на Колд Спрингс. На мястото бил пратен патрул. Уолт закопча панталона си и посегна към кобура, като същевременно звънеше на Кевин.
Петнайсет минути по-късно племенникът се върна по долнище от пижама и тениска. Слезе от очуканото си „Субару“ и се размина с Уолт на предната веранда, без да промълви и дума.
Уолт забърза към джипа.
41.
Проблясъци от синя и бяла светлина играеха по върховете на дърветата, когато шерифът се присъедини с джипа си към фалангата от пожарни и други коли на спешните служби. Фиона, облечена в тениска и долнище на пижама с дълги крачоли, стоеше на вратата на бунгалото си, скръстила ръце, за да се предпази от студа. Косата й висеше разчорлена и тя изглеждаше едновременно уморена и уплашена. Вниманието й бе насочено нагоре по хълма, където във въздуха още се виждаха рехави облачета дим. Четирима униформени пожарникари, въоръжени с брадви и лопати, потушаваха последните остатъци от огъня — заровените в земята корени, които можеха да продължат да тлеят с дни.
Тя не видя пристигането му. Но когато Уолт нареди на Беатрис да не мърда, Фиона явно чу гласа му и се обърна към него, скрита зад сериозното си изражение като зад воал. Единственото, което той разбра, бе, че тя го е чула през виковете, шума на помпите и дизеловите двигатели и е познала гласа му само по една изречена дума. Незнайно защо, това му вдъхна надежда.