Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Огънят бе опожарил площ от един акър върху хълма, опърляйки кората на елите и боровете и унищожавайки лехата, където само преди часове бяха стояли Уолт и Фиона. След себе си бе оставил черен слой овъглени борови иглички и сива пепел от тревата на моравата.
Пристигна нова патрулка само секунди след него. В нея имаше двама заместник-шерифи: Бломпие и Чалмърс. Те излязоха от колата и погледнаха към Уолт за инструкции.
— Претърсете главната къща. Уверете се, че е празна.
Той тръгна бавно към Фиона, чудейки се какво ще й каже.
— Кълна ти се — изпревари го тя. Наведе глава, шептейки: — Знам как изглежда, но не е така.
— Нищо не съм казал.
Тя снижи гласа си толкова, че едва се чуваше:
— Кажи ми, че не си замесен в това, Уолт. Ако си го направил заради мен…
— Аз ли? Нямам нищо общо.
— Наистина ли?
— Сериозно ли мислиш, че бих направил нещо подобно?
Взряха се един в друг сред проблясъците на разноцветните светлини.
Дали да повярва на тази преструвка? След като бяха обсъждали точно това? Или тя просто играеше по зададените от него правила? Опитваше се да поддържа прикритието?
— Мълния… — каза той.
Фиона не продума, но изсумтя насмешливо. Сетне изведнъж стана сериозна, вдигна глава. На лицето й бе изписан зараждащ се ужас.
— Аз бях заспала — прошепна тя, макар и отбранително. — Огънят можеше да изгори бунгалото… Можех да…
Тръпка пробяга по тялото й.
За един кратък миг Уолт се изкуши да й повярва, но после мигът отмина.
— Ти ли съобщи? — попита той.
— Подуших го — каза тя. — Благодарение на климатиците на Айдахо. В противен случай… Кой знае?
Малко къщи в района притежаваха каквито и да било климатици. Нощем през лятото температурите падаха до пет градуса, така че бе достатъчно да отвориш широко всички прозорци, за да охладиш дома, а после да ги затвориш преди осем сутринта. Една къща с добра топлинна изолация можеше да се запази прохладна през целия ден.
— Може би това ти е спасило живота.
— И аз казвам същото.
Той продължаваше да чака някое смигване или таен знак от нейна страна, но те липсваха. Явно тя не смяташе да му дава никакъв шанс да си навлече неприятности.
— Добре тогава — съгласи се той.
— Не ми ли вярваш? — Изрече го така, сякаш току-що й бе хрумнало.
— Разбира се, че ти вярвам.
Проблясващите светлини продължаваха да играят по лицето й. Тя го изгледа изпитателно. Изучаваше го.
— Трябва да продължа с работата… — каза Уолт. — Вземи си яке или някаква дреха, тук навън е студено.
— И така ми е добре — успокои го Фиона.
— Студено е. Вземи си яке — повтори Уолт и тръгна към един пожарникар, когото бе разпознал като командира.
— Някакви идеи?
— Сигурно е от мълния — предположи мъжът. Беше висок, широкоплещест и имаше плътен глас. — Най-вероятно.
— Да — съгласи се Уолт.
— Обикновено пада върху дърво, но не съм специалист.
— Ясно — каза шерифът с желанието да спрат дотук. — Имате ли нужда от нещо?
— Всичко е наред. До трийсет-четирийсет минути ще приключим. След час-два ще пратя няколко души тук, горе, да проверят дали няма повторно възпламеняване. Може да я предупредите, за да не се уплаши. — Той посочи към Фиона.
— Добре.
Уолт се обърна да слезе обратно по хълма.
— Шерифе?
— Да?
— Формата на пожара е необичайна, ако това ви интересува. Би трябвало да имаме крушовидна форма, насочена нагоре, ето така. Но ако забелязвате, тук е обърната. Откога огънят върви надолу?
— Това има ли някакво значение? — попита Уолт. — Не го споменахте, когато ви попитах.
— Просто ми се струва особено, нищо повече. Дали има значение? Не мога да твърдя, че не е мълния, а палеж. Нали? Но е необичайно. В случай че ви интересува. Това е всичко.
— Разбира се, че ме интересува — каза Уолт малко прекалено отбранително.
— Не виждаме често подобно нещо, даже никога.
— Разбрах — сопна се Уолт.
— Добре де, добре. — Мъжът се намуси, обърна се и със замах стовари брадвата си върху земята, разпилявайки пепел и пръст.
Уолт не можеше да е сигурен, но му се стори, че го чу да промърморва под нос нещо като: „Задник!“.
А най-лошото бе, че вероятно си го заслужаваше.