Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Всъщност Уолт не знаеше, не беше чувал за това. Не си спомняше да е виждал бейзболна бухалка до вратата на бунгалото на Фиона. Дали там бе имало такава? Дали не бе преместена? Дали не бе оставена в наетата кола? Това бе опасна територия. Той кривна леко встрани.
— За какво служеше бухалката?
— Знаете. Когато си уплашен. Такива работи.
— Да ударите някой досадник, така ли?
— Не че някога съм го правила или бих го сторила. Но предполагам, че да. Най-близко до това бях, когато щях да цапардосам вас. Но не го направих. Дори паяци не мога да убивам. Трябва да моля Фиона да ги стъпче. Да я викам в къщата. Тя като че ли от нищо не се смущава.
Защо трябваше постоянно да се връщат към Фиона?
— Ако човек като Мартел Гейл дойде в имението, без да съобщи за пристигането си, и го видите в тъмното… Голям мъж. Огромен мъж. Ако ви нападне. Ако ви уплаши. Тогава всяка реакция от ваша страна би могла да се смята за самоотбрана. Разбирате ли?
— Разбирам какво казвате, но не се е случило така.
— Важното при един доброволен разпит… Ами, като начало записваме всичко на видео, както знаете. Освен това никой от нас не може да си върне думите назад. Изключително важно е да кажете истината от първия път. От съвсем първия. Да се придържате към истината, независимо колко е трудно да я изречете. Законът… не е черно-бял, както може би си мислите. Всъщност той не действа така. Ние обикновено мислим за него по следния начин: че нещо или е правилно, или е грешно. Но на практика той действа доста по-различно. Някой идва неканен във вашата собственост, и то по време, когато непознат човек вандалства из именията на съседите. Може би идва късно през нощта, когато е трудно да го видите добре. Изненадва ви и вие се отбранявате — Кайра клатеше яростно глава, — особено ако сте препатила жена, чието минало прави твърде силната реакция разбираема. Тогава на нещата се гледа по различен начин. На всеки случай се гледа по различен начин.
— Това не се е случвало.
— Само казвам, че е по-добре да се придържате към истината.
— Така правя. Не съм го извършила аз. Няма нищо такова. Видях го веднъж в залата. Това беше всичко. Само онзи път.
А няколко минути по-късно Фиона напусна без предупреждение, помисли си Уолт. Беше я последвал навън и бе разпитал момчетата, паркиращи колите. Те почти бяха идентифицирали посетителя като Мартел Гейл.
— Ние… моите заместник-шерифи… претърсиха имението на Енгълтън. Не намерихме бейзболна бухалка до входната врата на главната къща — каза Уолт. Пропусна факта, че и в бунгалото не бяха намерили такава. — Открихме онези, за които споменахте, в спортния шкаф. Но до входната врата нямаше нищо. Можете ли да ни кажете къде се намира онази бухалка?
— Нямам представа.
— Изчезнала ли е?
— Нямам представа.
— Защо?
— Нямам представа къде съм я оставила. В онази нощ, когато ви видях, нали помните? Не знам какво направих с нея. Нищо чудно да съм я оставила навън. Все едно, аз и без това не стоях в главната част на къщата. Бях в тайната стая.
— И защо?
Тя изглеждаше така, сякаш я е зашлевил.
— Напускали ли сте имението?
— Да.
— С коя кола?
— Предпочитам да не казвам.
— Страхувам се, че трябва да ви помоля да отговорите на въпроса.
— С пикапа. Не бива да го карам. Разбирам, издъних се. Но го карах. Ходих до Йелоустоун, както предложи Фиона. Но къмпинг зоната беше претъпкана, затова спах в пикапа две нощи, после не издържах и се върнах тук.
Точно както каза Фиона.
— Контактували ли сте с г-ца Кеншоу по време на отсъствието си? — Не му беше приятно да я замесва отново. Не можеше ли да намери някакъв начин просто да сложи край на това?
— Не, не съм.
— Но вие току-що казахте…
— Тя ми досаждаше. Оставяше ми разни съобщения… Де да знам, държеше се като родителите ми. Просто не се интересувах.
Отговорът изглеждаше репетиран. Тя бе очаквала този въпрос далеч преди началото на разпита. Това го накара да спре. Колко от всичко дотук бе репетирано? Колко неща бе пропуснал заради собствената си заинтересованост от резултата от разпита? Дали щеше да забележи нещо при преглеждането на записа?
— Ако се опитвате да ме накарате да кажа нещо за Фиона, няма да го направя.
Сърцето на Уолт се сви. Можеше ли да нареди на Чалмърс да спре камерата? Можеше ли да прекъсне разпита?