Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Какво според вас искам да кажете за г-ца Кеншоу?
Кайра впи очи в неговите.
— Няма да го кажа — повтори тя.
— Разкажете ми за онази нощ — подкани я Уолт.
— Коя нощ?
— На дванайсети срещу тринайсети.
— Няма нищо за разказване.
— Някой е дошъл в имението — пристигнал е с джип. — Спекулациите бяха част от всеки разпит, но той знаеше, че стъпва по тънък лед. — Ако не сте го видели, както твърдите, трябва да сте го чули. Можете да чуете пристигащите коли, нали?
— Има звънец, който се включва. Свързан е с електронното око на портала.
Това беше нова информация за Уолт.
— Значи звъни, когато влиза някоя кола — каза той.
— Да. Ето колко голяма е къщата. Вътре не можеш да чуеш нищичко. Порталът все едно е в друг окръг. Без звънеца вероятно изобщо няма да разбереш, че отвън има някого.
— Късно вечерта на дванайсети.
— Казах ви: не съм го видяла.
— Но сте чули звънеца.
— Звънецът звъня няколко пъти. Не съм скочила веднага да видя какво става.
— Не сте ли?
— Не съм.
— Значи сте свикнали на среднощни посетители? — Той твърде късно осъзна какво е казал. И какво е попитал.
— Видях колата ви отвън два-три пъти. Полицейската ви кола.
Той затвори очи и пое дълбоко дъх, доволен, че камерата не хваща лицето му. Тук, в тези стаи, никога не бе имал проблеми с мисленето. Един разпит би трябвало да изостри ума му, да завладее вниманието му. Колкото по-надълбоко копаеше, толкова по-бързо пясъкът се сипеше отгоре му и го затрупваше. Шерифът си напомни, че не разпитват него. Напомни си, че не е нужно да реагира на всичко или да го обяснява. Той командваше нещата.
— Значи намеквате, че наистина сте погледнали навън, като сте чули звънеца?
Тя изглеждаше зашеметена.
— Може би… Предполагам.
— Погледнахте ли навън онази нощ, или не? Късно вечерта на дванайсети или може би в ранните часове на тринайсети?
Очите й издадоха всичко: в тях имаше потайност, страх и бурни емоции.
Прекъсна го чукане по вратата. Идеше му да изкрещи. Никога не биваше да го прекъсват по време на разпит. Той се овладя, кимна и позволи на Бломпие да отвори.
— Шерифе — каза рецепционистката с напрегнат глас. — Питър Ериън е тук.
Ериън, млад адвокат, който напоследък печелеше твърде много случаи според Уолт, можеше да е тук само по една причина. Но шерифът продължи играта.
— Е, и?
— Казва, че представлява г-ца Туливич.
Уолт затвори вратата.
— Г-це Туливич, свързвали ли сте се с адвокат? Не знаем нищо за…
— Не, не съм.
Фиона! — осъзна той. Гневът му се бореше с примирението. Имаше чувството, че са му изкарали въздуха. Помнейки, че всичко това се записва на видео, Уолт запази хладнокръвие.
— Извинете ме за момент. Ще направим почивка в разпита — каза той заради видеозаписа.
Беше изигран от възможна заподозряна. Тъкмо мислеше, че е намерил пролука, която да използва, начин да накара системата да работи за него. А Фиона бе обърнала всичко това с главата надолу.
— Но щом тук има адвокат…
— Работите не стават така. Ей сега се връщам.
Отвън в коридора той каза на заместник-шерифа:
— Заведи г-ца Кеншоу в стая за разпит номер две, ако обичаш.
— Фиона ли? — поиска да уточни заместник-шерифът.
— Стая за разпит номер две — повтори Уолт. — Аз ще приема г-н Ериън в кабинета си.
— Да, сър.
Той изчака да разиграят сценката. Затвори вратата на кабинета си и прие първо Ериън.
— Шерифе, бих искал да се срещна с клиентката си, ако не възразявате.
— Тя не е твоя клиентка, Питър. Не се е обаждала на адвокат, а ти не можеш да търсиш клиенти в тази сграда. Знаеш правилата.
— Часът е един сутринта и съм дошъл да видя Кайра Туливич.
— Седни в чакалнята, ако искаш, но няма да я видиш, преди да съм свършил разговора си с нея.
— Нейната настойница ме нае…
— Кайра Туливич не е непълнолетна и ти го знаеш.
— Тя се намира под грижите и отговорността на…
— Ако искаш, отнеси го до съда, г-н адвокат. Но не тук. Не тази нощ. Тя е дошла тук доброволно и остава доброволно.
Ериън се изправи.
— Утре играта ще се промени, шерифе. Ще стане по-лесна за мен и по-трудна за теб. Може би ще помислиш върху това. Не обичам да ме вдигат от леглото в един сутринта. Развалят ми настроението за другия ден.