Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Слушай — каза тя с тон, който Уолт предпочиташе да не чува. — Ако го лепнеш на нея, ще бъда принудена да… Няма да позволя да я обвинят в това.
— Тя не е обвинена, Фиона. Но начинът, по който се държиш, не помага с нищо. Остави ме да си върша работата. Знам какво правя. — Думите му увиснаха за секунда във въздуха.
— Но може би си забравил на кого го правиш.
— Имаме улики — сериозни улики — които трябва да се вземат предвид. Въпреки добрите ти намерения, в които вярвам, съществуват установени процедури. Ние сме едва в началото. Ако тя отговори на въпросите честно, ще излезе оттук засега. Намесим ли адвокат, това ще навреди на разпита. В такива случаи ме притискат в ъгъла и нещата стават сложни. Хайде да не стигаме дотам. Да го избегнем.
— Ти я натопяваш.
— Нищо подобно! — Уолт бе повишил глас и той отекна във високия таван. Рецепционистката от другата страна на прозореца не вдигна глава.
Той заговори по-тихо.
— Чуй ме. Загрижен съм за това момиче, както и за теб. По някое време ще трябва да ми се довериш. Дори да не ти се вярва, аз знам какво правя.
— Тя е невинна.
— Добре. Значи няма за какво да се тревожиш.
Фиона тръгна към вратата, поглеждайки го хладно, за да подчертае отвращението си. После размисли.
— Не — каза. — Няма да си ходя. Няма да ти направя тази услуга. Ще стоя тук. Ще чакам.
— Както искаш — отвърна Уолт и се скри зад вратата на своето убежище.
Мърмореше си сам, докато крачеше по коридора към първата стая за разпит, където зад видеокамерата го чакаше заместник-шериф Линда Чалмърс. Истината бе, че в боравенето с камерата нямаше нищо сложно — друг път бе искал от Фиона да прави записите, за да й отпусне малко допълнителен доход и за да има възможност да я вижда. Така тя бе започнала да навлиза в работата му и да влияе на начина му на вземане на решения и макар че той усещаше скритата в това заплаха, нямаше желание да го промени.
Уолт отвори вратата и се взря в младата жена от другата страна на масата — уплашена, несигурна. Заместник-шериф Бломпие седеше на стола отляво, до стената. Уолт се настани на единствения стол, обърнат срещу Кайра.
— Добре ли си? — започна той. Нещо в него се промени в мига щом седна. Един глас в главата му обяви: Играта започва. Установи връзка. Промени езика си. Контролирай емоциите. Манипулирай.
Празният стол от лявата й страна, предназначен за адвоката, го тормозеше. Дали не трябваше да повдигне обвинения срещу нея, за да се лиши от крехкото предимство, че не я представлява защитник? Това щеше ли да помогне на някого?
Кайра се бе втренчила в него, смутена и уплашена. Той си напомни, че измамата може да има всякакъв облик и не зависи от възрастта. Не можеше да каже дали тя ще се опита да го разиграва, или не. Зашеметеното й изражение изглеждаше достатъчно истинско. Но в тесните граници на тези стаи за разпит човек се учеше да избягва тълкуванията, да пренебрегва красотата на заподозрения или татуировките, или липсата на езикови умения и да продължава да дълбае. Затова той отдели секунда, за да се намести добре в стола си, вече взел решение. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и въздъхна. Опря ръце на масата, излъчвайки решителност — езикът на тялото му бе също толкова отработен и важен като всяка дума и интонация. Той живееше за тези моменти.
Погледна назад. Чалмърс му кимна: камерата записваше.
— Искате ли чаша вода, кока-кола или нещо друго?
— Не, благодаря, добре съм.
— Разбирате ли защо сте тук?
Тя кимна.
— За да поговорим.
— Точно така. Имате ли някакви въпроси?
— Не разбирам. Защо аз? Какво съм направила?
— За какво мислите, че сте тук?
— Заради онзи, убития.
— Говорите за Мартел Гейл.
— Предполагам.
Уолт отвори папката и плъзна една снимка пред Кайра. Можеше да избира между два варианта: снимка от Националната футболна лига или от местопрестъплението — с полуизяденото лице на мъжа. Не беше изключено при някои разпити да избере снимката от местопрестъплението, но не и тук. Не и с нея.
— Виждали ли сте някога този мъж?
Тя кимна.
— Важно е да отговорите на глас — каза Уолт.
— Да — отвърна тя.
— Моля ви, опишете при какви обстоятелства го видяхте за последен път.
— За единствен път, искате да кажете.