Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Добре, тогава за единствен път.
— Вие бяхте там — каза тя. — Беше в нощта на вечерята на Защитниците. — Уолт затаи дъх, но продължи да се владее. — Бях го виждала… Тя ми го беше показвала… Няма значение. Знаех кой е, това е всичко.
Уолт се поколеба, изправен пред дилема. Знаеше за кого говори Кайра. Някои случаи остават неразкрити. Чувстваше се длъжен да попита коя е тази „тя“, но добре разбираше, че не бива да го прави. Остро съзнаваше присъствието на камерата, насочена към тила му.
— Знаели сте кой е — каза той и думите му прозвучаха като твърдение.
— Футболистът.
— Следите професионалния футбол, така ли?
— Не точно.
— Но сте познавали защитник, който не играе в лигата от няколко години. Можете ли да го обясните?
— Знаех кой е. Не помня откъде. — Очите й се сведоха към масата, а раменете й се превиха напред и той си помисли, че дори първокурсник би познал по езика на тялото й, че лъже.
— Като го видяхте… това ли беше моментът, в който спряхте за секунда речта си, обръщението си? Права сте: аз бях там и помня как… прекъснахте.
— Възможно е.
— Фактът, че видяхте този мъж ли предизвика подобна реакция? Защо? — Защо не можеше да се застави да я попита коя е жената, за която бе споменала? Защо толкова упорито обикаляше по края?
— Рой Коутс — каза тя, назовавайки мъжа, който брутално я бе изнасилил преди няколко години.
Уолт трепна при споменаването на това име. Паметта му още пазеше зърнестия образ от уебкамера на жестокото сексуално насилие, което бе преживяла тази млада жена. Умът му нямаше бутон за изтриване, а понякога му се искаше да има.
— Не знам защо точно — продължи Кайра. — Не очаквам и вие да разберете. Но когато този човек отвори вратите в дъното на залата и надникна вътре, аз видях не него, а Рой Коутс. Това ми се случва кажи-речи непрекъснато. В супермаркета, на улицата. Може да е на всяко място. Просто го виждам. Той ме гледа така, както ме гледаше. Сякаш знае какво ще ми направи, а аз нямам никаква представа. Нещо такова. Така, както гледат хората, когато знаят някаква тайна, която ти не знаеш. Това предизвиква у мен ненавист. Иде ми да повърна. Да закрещя. Да му издера очите. Да го кастрирам. Да го убия. — Тя се овладя, излизайки от това подобие на транс.
Уолт бе разтърсен. Никой от двама им не бе искал Кайра да произнася тази дума.
— Не че бих го направила — добави тя бързо. — Не исках да прозвучи така. Слушайте: това бе единственият път, когато видях този мъж. Казвам ви истината. Онази вечер в залата. Не съм го виждала оттогава до момента, в който поставихте тази снимка пред мен. — Кайра протегна ръка и докосна фотографията. — Не се изразих никак добре.
Така е, помисли си Уолт.
— Рой Коутс — уточни той. — Искали сте да убиете Рой Коутс.
— Точно така. Но той е мъртъв. Вижте, знам това. Ясно? Знам, че е мъртъв. Но какво знае умът и какво чувства останалата част от теб, са две различни неща. А в онзи момент аз видях Рой Коутс и всичките спомени се върнаха.
— И това е единственият път, когато сте виждали Мартел Гейл?
— Да.
Уолт дръпна снимката и я прибра в папката. Работата му прекалено често ставаше мръсна. В такива моменти се чудеше защо той, защо полицията? Защо се подлага на тези неща?
— Къде живеете?
— В момента съм отседнала в имението на Енгълтън и наглеждам собствеността.
— Къщата на Лесли и Майкъл Енгълтън.
— Да.
— В главната къща или в бунгалото за гости?
— Фиона живее в бунгалото. Аз се грижа за главната къща.
— Фиона Кеншоу. Нашата полицейска фотографка.
— Да.
— Откога живеете в дома на Енгълтън?
— Те заминаха на пътешествие. За цялото лято. Там съм… не знам… от два месеца може би. Остава още около месец.
— Двамата с вас сме се виждали там — каза Уолт.
— Да.
— Вие ме дебнехте с бейзболна бухалка в ръка.
— Да. Съжалявам за това. Там, в гората, обикаля онзи човек. Онзи, дето го търсите. Беше тъмно. Не знаех, че сте вие. Пък и надзъртахте през прозореца. Помислих ви за воайор, или нещо такова.
Уолт усети, че се изчервява неконтролируемо.
— Кажете ми за бейзболната бухалка.
— Не знам. На Майкъл е, предполагам. Той има цял куп такива сред спортните вещи в гаража. Ние с Фиона… и двете слагаме по една бухалка до вратата. Знаете. За в случай, че се появи онзи.