Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Младежът казва, че забелязал най-малките подробности. Почувствувал се успокоен, усмирен; у него нямало нито злоба, нито неловкост, сякаш смъртта на този човек изкупила всичко. Складът се изпълнил със саждивия дим на факлата, която горяла с кървавочервен, спокоен пламък. Джим влязъл решително вътре, като прескочил трупа и насочил револвера в друга гола фигура, която смътно се очертавала в далечния ъгъл. Когато се приготвил да натисне спусъка, човекът рязко захвърлил късото си тежко копие, покорно клекнал, облегнат с гръб на стената, и сключил ръце между коленете си.
— Искаш ли да живееш? — казал Джим.
Другият не отговорил.
— Колко сте тук? — отново попитал Джим.
— Още двама, туан — много тихо рекъл човекът, като гледал с широко отворени, хипнотизирани очи дулото на револвера.
И действително още двама души изпълзели изпод рогозката и показали, че нямат в ръцете си оръжие.
Глава тридесет и втора
Джим заел изгодна позиция и подкарал тримата един след друг навън от склада; през цялото време малката ръка, без да трепне нито веднъж, държала факлата отвесно. И тримата се подчинили безмълвно, движейки се като автомати. Той ги построил в една редица и изкомандувал:
— Хванете се за ръце!
Те изпълнили заповедта.
— Този, който освободи ръката си или обърне глава, ще умре веднага — казал Джим. — Ходом марш!
Обзети от напрежение, те тръгнали напред в крак; той ги последвал, а до него вървяла девойката с дългата бяла одежда и носела факлата; черните й коси се спускали до кръста. Стройна и гъвкава, тя сякаш не стъпвала върху земята; чувало се само коприненото шумолене на дрехата й и шушненето на високите треви.
— Стой! — извикал Джим.
Брегът на реката бил стръмен, отдолу полъхнал хлад; светлината паднала върху тъмната вода до брега, която се пенела, но повърхността й си оставала гладка. Надясно и наляво се простирали редица къщи под резките очертания на покривите.
— Предайте моя поздрав на шериф Али и му кажете да ме очаква — рекъл Джим.
Нито една от главите не помръднала.
— Скачай! — избоботил той.
Трите плясъка се слели в един, излетял сноп пръски, черните глави се люшнали върху водата и изчезнали; чуло се силно цамбуркане и пръхтене, които постепенно замрели: хората усърдно се гмуркали, боейки се смъртно от прощалния изстрел. Джим се обърнал към Джуъл — безмълвна и внимателна свидетелка. Сърцето му като че изведнъж набъбнало в гърдите и нещо стиснало гърлото му. Ето защо може би той мълчал тъй дълго, а тя, като отвърнала на погледа му, метнала в реката горящата факла. Яркочервената огнена ивица прорязала нощната тъма, угаснала със злобно съскане и тихата, нежна звездна светлина отново се спуснала над тях.
Джим не ми довери какво е казал, когато най-после му се възвърнал гласът. Едва ли е бил много красноречив. Всичко било замряло, нощта ги облъхнала със своето дихание — една от онези нощи, които сякаш са създадени да служат за подслон на нежността; има моменти, в които душата като че се освобождава от тъмната си обвивка, става необикновено чувствителна, а мълчанието — по-изразително от думите. За девойката той ми разказа:
— Тя почна малко да нервничи. Възбудата, разбирате ли… реакция. Изглежда, беше дяволски уморена… пък и всичко останало… И… и… по дяволите… виждате ли, тя се беше привързала към мене… Аз също… не знаех, разбира се… и наум не ми идваше.
При тези думи Джим стана и почна развълнувано да се разхожда назад-напред.
— Аз… аз горещо я обичам. По-силно, отколкото мога да го изразя с думи. Разбира се, това не може да се разкаже. Човек по-иначе се отнася към своите постъпки, когато почне да разбира, когато всеки ден му дават да разбере, че неговият живот е нужен — абсолютно нужен — на друг човек. Мога да почувствувам това. Колко странно! Но, помислете, какъв беше нейният живот! Безкрайно ужасен, нали? И аз я намерих тук просто така — сякаш бях излязъл на разходка и ненадейно бях срещнал човек, който потъва в усамотено, тъмно място. О, боже! Не биваше да се бавя. И тя ми се довери… Мисля, че заслужавам това доверие.