Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Трябва да кажа, че Джуъл малко преди това ни бе оставила сами. Джим се удари в гърдите.
— Да! Чувствувам и вярвам, че съм достоен да приема своето щастие.
Той притежаваше способността да намира особен смисъл във всичко, което се случваше с него. Така гледаше този момък на любовта си; тя беше идилична, малко тържествена и същевременно искрена, защото той вярваше с непоколебима сериозност на младостта. След известно време при друг такъв повод Джим ми каза:
— Живея тук само две години, но сега, честна дума, не мога да си представя как бих живял другаде. Самата мисъл за външния свят ме плаши: защото, знаете ли — говореше той и навел очи, гледаше как смачква с върха на обувката си едно мъничко късче засъхнала кал (ние се разхождахме по брега на реката), — аз не съм забравил защо дойдох тук. Още не съм!
Мъчех се да не го гледам, но ми се стори, че чух кратка въздишка; изминахме в мълчание една-две извивки на реката.
— Кълна се в честта и съвестта си — заговори Джим отново, — ако може да се забрави такова нещо… мисля, че имам право да си го избия от главата. Попитайте който и да е човек тук… — гласът му се промени. — Не е ли странно — продължи той с мек, почти умолителен тон, — не е ли странно, че тези хора, тези хора, които са готови за мен на всичко, никога не ще могат да разберат? Никога! Ако вие не ми вярвате, не бих могъл да ги призова за свидетели. Някак си е тежко да се мисли за това. Аз съм глупав, нали? Какво мога да искам още? Ако ги попитате кой е храбър, правдив, справедлив, на кого са готови да поверят живота си — те ще кажат: „Туан Джим.“ Обаче никога не ще могат да узнаят каква е всъщност истината…
Ето какво ми каза той в последния ден, който прекарах с него. Не пропуснах нито една негова дума: чувствувах, че макар да иска да ми каже още нещо, все пак не му се удава да осветли същността на този случай. Слънцето, което със силния си блясък сякаш смаляваше земята, превръщайки я в неспокойна буца пръст, потъна зад гората и разсеяната светлина на опаловото небе се спусна над света, лишен от сенки и блясък, илюзия на спокойно и замислено величие. Като слушах Джим, аз — не зная защо — ясно забелязах как постепенно потъмняват реката, въздухът; бавно, но неумолимо пристъпваше нощта — тя обгръщаше безмълвно всички видими предмети, заличаваше очертанията, погребваше все по-дълбоко света под някакъв неосезаем чер прах.
— Боже! — неочаквано възкликна той. — В някои дни човек бива твърде глупав; но аз знам, че мога да ви кажа всичко. Говорих ви за това, че свърших с онази… с онази проклета история, която не ми излизаше от главата… Почнах да я забравям… Честна дума, не зная! Не мога да говоря за това спокойно. В края на краищата какво доказва то? Нищо. Ала навярно вие мислите иначе…
Запротестирах шепнешком.
— Има значение! — каза Джим. — Аз съм удовлетворен… почти. Трябва ми само да погледна в лицето първия срещнат, за да си възвърна увереността. Не мога да ги накарам да разберат какво става вътре в мен. Тогава? Чуйте! Онова, което извърших, не е чак толкова лошо.
— Не е чак толкова лошо — повторих аз.
— И все пак не бихте искали да ме видите на борда на вашия кораб, нали?
— Дявол да ви вземе! — извиках аз. — Престанете!
— Аха! Виждате ли? — възкликна Джим с добродушно тържествуващ вид. — А опитайте се да кажете това на някой от тукашните! Те ще ви сметнат за глупак, лъжец или нещо още по-лошо. Ето защо мога да понасям вината си. Направих нещичко за тях, но ето какво направиха и те за мене!
— Драги мой, за тях вие винаги ще си останете неразгадаема тайна — извиках аз.
Последва мълчание.
— Тайна! — повтори той, без да вдига очи. — Е, в такъв случай ще остана тук завинаги.
След залез-слънце тъмнината като че ни застилаше с всеки полъх на ветреца. По средата на пътеката, оградена с жив плет, видях неподвижния, слаб, зорък и сякаш еднокрак силует на Тамб Итам, а отсреща, зад обвитите в здрач подпори на верандата, забелязах да се движи нещо бяло. Когато Джим, придружен от Тамб Итам, тръгна да направи вечерния обход, аз се упътих към къщата, но внезапно на пътя ми се изпречи девойката, която несъмнено очакваше тази среща.
Трудно е да ви обясня какво точно искаше да изтръгне тя от мен. Очевидно това беше нещо твърде просто — необикновено просто и неизпълнимо, като например точното описание на формата на някой облак. Тя искаше да получи от мен уверение, потвърждение, обещание, обяснение — не зная как да го нарека, няма за това думи.