Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Можеш ли с този револвер да се справиш с четирима?
Джим със смях ми разказваше този епизод, спомняйки си за своята рицарска готовност. Изглежда, се е изразил много красноречиво.
— Несъмнено… разбира се… несъмнено… на вашите услуги.
Той още не се бил разсънил съвсем и като се озовал в такова необичайно положение, бил много любезен и проявил предана готовност да й помогне. Девойката излязла от стаята и Джим я последвал. В коридора те обезпокоили старата вещица, която изпълнявала в къщата задълженията на готвачка, макар да била толкова стара, че едва разбирала какво й говорят хората.
Тя станала и закуцукала след тях, мърморейки нещо с беззъбата си уста. На верандата Джим побутнал с лакът люлката от корабно платно, в която спял Корнелиус. Люлката била празна.
Агенцията в Патусан, както всички пунктове на търговската фирма на Щайн, първоначално се състояла от четири постройки. Две от тях представлявали купчини от пръти, изпочупен бамбук и гнила тръстика, над които печално се свеждали с различен наклон четирите ъглови дървени стълба; но главният склад, който се намирал срещу дома на агента, бил още здрав. Това било дълга колиба, направена от кал и глина; в единия й край имало широка врата от здрави дъски, които още не се били изтръгнали от пантите, а в една от страничните стени — четириъгълен отвор, нещо като прозорец с три дървени пречки. Преди да слезе от верандата, девойката се огледала през рамо и бързо рекла:
— Щяха да те нападнат, докато спиш.
Джим казва, че бил разочарован. Пак старата история! Омръзнали му тези покушения върху живота му. Стига с тези тревоги! Дошло му вече до гуша. По неговите думи той се разсърдил на Джуъл, задето го измамила. Последвал я, уверен, че тя се нуждае от помощта му, а сега, изпитващ досада, бил готов да се върне назад.
— Знаете ли — дълбокомислено забеляза той, — аз, изглежда, бях малко не на себе си цели седмици по онова време.
— О, не, грешите — не можех да не възразя аз.
Но девойката бързо тръгнала напред и Джим слязъл след нея на двора. Оградата отдавна се била съборила; всяка сутрин съседските биволи, които сумтели шумно, спокойно се разхождали тук; край къщата била израсла цяла джунгла. Джим и момичето се спрели сред буйната трева. Отвъд светлия кръг, в който стояли, мракът изглеждал гъсточер и само звездите блестели ярко над главите им. Джим ми каза, че нощта била чудна, прохладна и лек ветрец духал откъм реката. Очевидно той забелязал нежната красота на нощта. Не забравяйте, че сега ви разказвам любовна история. Прекрасната нощ сякаш ги милвала с тихата си ласка. Пламъкът от време на време се развявал като знаме и единственият шум бил пърпоренето на факлата.
— Те чакат в склада — прошепнала девойката, — чакат да им се даде сигналът.
— Кой трябва да даде този сигнал? — попитал той.
Тя раздрусала факлата, която се разгоряла по-силно и изхвърлила дъжд от искри.
— Но ти спеше така неспокойно — продължила тя шепнешком. — Аз бдях над твоя сън.
— Ти! — възкликнал Джим, като проточил шия и се озъртал в тъмнината.
— Мислиш, че съм те пазела само тази единствена нощ?! — казала Джуъл с някакъв отчаян протест.
Джим каза, че с тези думи тя сякаш му нанесла удар в гърдите. Дълбоко изпъшкал. Кой знае защо, си помислил, че е ужасно говедо, и изпитал разкаяние: бил трогнат, щастлив, горд. Позволете ми още веднъж да ви напомня: това е любовна история; за това можете да съдите по нелепостта — не отблъскващата, а екзалтираната нелепост на всичко случило се тогава и на този разговор при светлината на факлата, сякаш двамата отишли там да се обясняват в присъствието на скритите убийци. Ако — както забеляза Джим — пратените от шериф Али хора имали поне капка мъжество, те щели да използуват този най-благоприятен момент за нападение. Сърцето му биело силно — не от страх, — но му се сторило, че чува шумолене в тревата, и той бързо напуснал кръга светлина; нещо тъмно, неясно прелетяло наблизо и изчезнало. Той силно извикал:
— Корнелиус! Хей, Корнелиус!
Последвало дълбоко мълчание: сякаш гласът му не достигал и на двайсет стъпки. Девойката дошла отново до него.
— Бягай! — казала тя.
Старицата се приближавала; прегърбената й фигура, подскачайки, се клатушкала на края на светлия кръг; те чули нейното мърморене и тихата, проточена въздишка.
— Бягай! — развълнувано повторила девойката. — Сега те знаят, че си буден… Тази светлина… гласовете. А знаят, че си голям, силен, безстрашен…