Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Минаха оттук рибари… с риба — казал той с разтреперан глас. — Продаваха, знаете ли, рибата…
Било, изглежда, два часът през нощта — хубаво време за продажба на риба!
Джим обаче не обърнал внимание на тази подробност и нито за миг не се замислил. Други неща занимавали ума му, той нищо не виждал и не чувал. Задоволил се само да каже разсеяно: „О!“ — отпил вода от стомната, която стояла там, и оставил Корнелиус, който бил обзет от необяснимо вълнение — държал се с две ръце за проядените от червеи перила на верандата, сякаш нозете му се подкосявали. Джим отново влязъл вътре, легнал на рогозката си и се замислил. Скоро чул нечии предпазливи стъпки. После те престанали да се чуват. Някакъв треперещ глас шепнешком попитал през стената:
— Спите ли?
— Не! Какво има? — бодро отвърнал той; чуло се как някой отвън отскочил, сякаш от уплаха, и отново станало тихо. Джим, много ядосан, изскочил стремително от стаята, а Корнелиус, като изпищял тихичко, побягнал по верандата и щом стигнал до стъпалата, се хванал за счупените перила. Силно озадачен, Джим отдалече го извикал, за да разбере какво, по дяволите, иска този тип от него.
— Поразмислихте ли за това, което ви казах? — попитал Корнелиус; той изговарял с мъка думите, подобно на човек, обзет от студени тръпки на треска.
— Не! — гневно извикал Джим. — Не съм мислил за това и нямам намерение да мисля. Ще живея тук, в Патусан.
— В-вие тт-тук щ-ще ум-мрете — отговорил Корнелиус, все още силно разтреперан и с някакъв съвсем отпаднал глас.
Цялата сцена била толкова странна и възмутителна, че Джим не знаел дали да се смее, или да се сърди.
— Вас ще ви погребат преди мене, можете да бъдете сигурен в това! — извикал той ядосано, но готов все пак да се разсмее. Полусериозно, възбуден от собствените си мисли, продължил да вика: — Нищо не може да ме уязви; правете каквото искате!
Кой знае защо, тъмната фигура на Корнелиус там, в далечината, му се сторила като омразно въплъщение на всички затруднения и неприятности, които срещнал на пътя си. Той престанал да се сдържа — нервите му били много дни обтегнати — и обсипал Корнелиус с много „ласкателни“ епитети: измамник, лъжец, жалък мошеник — с една дума, държал се необикновено. Джим признава, че надминал всички граници, че бил вън от кожата си — хвърлил ръкавицата на цял Патусан, нека се опитат да го заплашат; заявил, че те още ще поиграят по неговата свирка, и продължил в същия тон със заплахи и хвалби. Във висша степен надуто и смешно, рече той. Ушите му пламнаха дори при спомена за това. Той сякаш бил като побъркан тогава… Джуъл, която седеше при нас, бързо кимна, мъничко се намръщи и с детска сериозност каза:
— Аз го чух.
Джим се засмя и изчерви. Спряло го накрая мълчанието, пълното гробно мълчание на неясната фигура там, в далечината, която, превита одве, висяла над перилата със странна неподвижност, като при силен припадък. Джим се опомнил и изведнъж млъкнал, учуден от самия себе си. Един миг той се ослушвал. Нито шумолене, нито звук.