Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Сякаш човекът бе умрял, докато му крещях така — каза момъкът.
Силно засрамен, той, без да каже нито дума, побързал да се прибере и за трети път се хвърлил на рогозката. Това избухване, изглежда, му било от полза, защото прекарал в най-спокоен сън остатъка от нощта, сякаш бил бебе. Много седмици не бил спал така.
— Но аз не спях — обади се девойката, подпряла буза с ръката си върху масата. — Аз бдях.
Големите й очи проблеснаха, после тя впи поглед в моето лице.
Глава тридесет и първа
Можете да си представите с какъв интерес слушах. Всички тези подробности се отнасяха до онова, което се бе случило само двадесет и четири часа по-късно. На сутринта Корнелиус намекнал нещо за станалото през нощта.
— Вероятно ще се върнете в моето бедно жилище — мрачно избъбрил той, появявайки се в същия момент, когато Джим сядал в кануто, за да отиде в кампонга на Дорамин.
Без да го погледне, Джим кимнал.
— Това несъмнено ви забавлява — измърморил кисело онзи.
Джим прекарал деня у стария накхода, като проповядвал необходимостта старейшините на общината на бугите да преминат към действие — те били извикани на голямо съвещание. Той с удоволствие си спомняше как красноречиво и убедително говорил.
— В същия този ден на мене, разбира се, ми се удаде да му вдъхна мъжество — каза той.
По време на последния си набег шериф Али опустошил крайните къщи на селището и няколко жени, които живеели там, били отвлечени в лагера му. Предишния ден видели на пазарния площад пратеници на шериф Али; те високомерно се разхождали с белите си наметала и се хвалели с приятелското разположение на раджата към техния господар. Един от тях стоял в сянката на някакво дърво и като се опирал на дългата цев на пушката си, призовавал народа към молитва и покаяние и съветвал да убият всички чуждоземци, от които едни според него били неверници, а други още по-лоши — деца на сатаната в образ на мюсюлмани. Било донесено, че неколцина от привържениците на раджата, които се намирали сред слушателите, гръмко изразили одобрението си. Хората били обзети от ужас. Джим, безкрайно доволен от успеха си този ден, отново прекосил реката преди залез-слънце.
В това време успял вече да убеди бугите да минат към действие. Макар че отговарял с главата си за успеха, той се намирал в повишено настроение и се помъчил да бъде дори любезен с Корнелиус. Но Корнелиус в отговор на такава любезност станал необуздано весел и Джим според собствените си думи едва можел да понася пискливия, фалшив смях, умилкването и мигането на Корнелиус; португалецът се хванал за брадата и ниско приклекнал над масата, като гледал с обезумели очи. Девойката не се показала и Джим рано се оттеглил да спи. Когато станал, за да пожелае лека нощ, Корнелиус скочил, съборил един стол и се пъхнал под масата — сякаш искал да вдигне нещо оттам. Неговото „лека нощ“ дрезгаво отекнало изпод масата. Джим с учудване го гледал как се измъква оттам с увиснала челюст и глупаво опулени, изплашени очи. Корнелиус се държал за ръба на масата.
— Какво ви е? Да не сте зле? — попитал Джим.
— Да, да, да! Имам страшни гърчове в стомаха — отговорил онзи и по мнението на Джим това било самата истина. В такъв случай, като се вземе под внимание замисленият от него план, трябвало Корнелиус да си получи заслуженото — коравосърдечието му сега се проявявало по още по-гнусен начин.
Както и да е, но дрямката на Джим била смутена от съновидение: някакъв силен глас от небето му казвал: „Събуди се! Събуди се!“ — така силно, че въпреки отчаяната си съпротива той наистина се събудил. Заслепил го блясъкът на някакъв червен, пукащ пламък, който се виел във въздуха. Кълбенца гъст чер дим обгръщали главата на някакъв призрак, някакво неземно същество с бяла одежда, със сурово, напрегнато, тревожно лице. След миг той познал Джуъл. В издигнатата си ръка тя държала насмолена факла и настойчиво, монотонно повтаряла:
— Ставай! Ставай! Ставай!
Джим скочил на крака и тя тозчас му пъхнала в ръката револвер — неговия собствен револвер, който през цялото време висял на един гвоздей, но този път зареден. Като мигал от силната светлина, той го пъхнал мълчаливо в джоба си, без да съзнава нещо. Не разбрал какво трябва да направи за нея.
Тя попитала бързо и много тихо: