Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Ако е така… — почнал той, но тя го прекъснала:
— Да, в тази нощ! Но какво ще стане следващата? И по-следващата? И в многото, многото бъдещи нощи? Ще мога ли винаги да бдя над теб?
Гласът й секнал сподавен и това му подействувало така, сякаш изгубил способността си да говори.
Джим ми казваше, че никога не се е чувствувал толкова нищожен, толкова безсилен; а колкото до храбростта, каква полза от нея? — помислил си той. Бил така безпомощен, че дори бягството изглеждало безсмислено, и макар тя с трескава настойчивост да шепнела: „Върви при Дорамин! Върви!“ — той разбрал, че спасение от тази самота, която удесеторявала всички опасности, които го грозели, можел да намери само при нея.
— И си помислих — каза ми момъкът, — че ако се махна от нея, за мен всичко ще свърши.
Но тъй като те не можели вечно да стоят сред двора, Джим решил да отиде и надникне в склада. Той не помислил да протестира, когато тя тръгнала след него, сякаш двамата били неразделно свързани.
— Аз съм безстрашен, нали? — процедил той през зъби. Тя го задържала за ръката.
— Почакай, докато чуеш моя глас — казала девойката и с факлата в ръка леко изтичала зад ъгъла. Той останал сам в мрака, с лице към вратата: оттам не се чувало нито шумолене, нито дишане. Старата вещица изпъшкала унило някъде зад гърба му. Той чул острия, почти писклив вик на момичето:
— Блъсни силно вратата!
Джим постъпил както му викнала Джуъл и вратата със скърцане и трясък се разтворила; за свое най-голямо учудване той видял, че ниският, подобен на подземна тъмница склад е осветен от мъртвобледа, трептяща светлина. Облаци дим се виели около един празен кафез, поставен в средата; някакви парцали и слама като че се опитвали да излетят нагоре, но само слабо шумели на течението. Девойката пъхнала факлата между пречките на прозореца. Той видял голата й, закръглена ръка, протегната и неподвижна, която държала факлата здраво като в желязна скоба. В далечния ъгъл се издигала почти до тавана конична грамада от стари рогозки и това било всичко.
Джим ми обясни, че бил горчиво разочарован. Силата на духа му толкова пъти била подлагана на ненужни изпитания; в продължение на няколко седмици толкова често му намеквали за опасност, че сега очаквал облекчение при срещата с нещо реално, осезаемо.
— Това би успокоило атмосферата поне за два часа — ми каза младежът. — Много дни живях с камък на сърцето.
Сега той помислил, че най-после ще види нещо реално, а то — нищо! Никакви признаци за присъствие на човек. Вдигнал револвера, когато вратата се разтворила, но ръката му веднага се отпуснала надолу.
— Стреляй! Защищавай се! — извикала отвън Джуъл с отчаян глас. Тя, застанала в тъмнината и пъхнала ръка чак до рамото през малкия отвор, не виждала какво става вътре и сега не смеела да измъкне факлата и да заобиколи тичешком постройката.
— Тук няма никого! — презрително извикал Джим и искал злобно да се разсмее, но не успял; в същия този миг, когато се готвел да си върви, забелязал, че го гледат нечии очи сред купчината рогозки. Видял как те проблеснали с бялото си. — Излизай! — извикал яростно той все още неуверен и една тъмнолика глава — глава без тяло — се измъкнала от купчината, странна глава, която го гледала с втренчен, страшен поглед. След секунда планината от рогозки се раздвижила и оттам с тихо ръмжене изскочил човек и се хвърлил срещу Джим. Зад гърба му, сякаш подскочили като живи, се разхвърчали рогозки; дясната ръка на нападателя, прегъната в лакътя, била издигната и над главата му се откроявало слабо острието на един крис, стиснат в юмрука. Парчето плат, здраво увито около бедрата, изглеждало ослепително бяло върху бронзовата кожа; голото тяло лъщяло, сякаш било мокро.
Джим забелязал всичко това. Той ми довери, че изпитвал чувство на неизразимо облекчение, на отмъстителен възторг. Умишлено се забавил да стреля. Забавил се може би една десета от секундата — докато онзи направи три крачки, — неуловимо кратко време. Забавил се, за да има удоволствието да си каже: „Ето един мъртвец!“ Бил абсолютно уверен в себе си. Дал му възможност да се приближи, тъй като това нямало значение. Онзи нямало да избегне смъртта. Джим забелязал издутите ноздри, широко отворените очи, напрегнатата неподвижност на лицето — и стрелял.
Гърмежът в това затворено помещение бил оглушителен. Джим отстъпил една крачка. Видял как човекът отметнал глава, разперил назад ръце и изпуснал криса. По-късно Джим разбрал, че го е уличил косо в устата и куршумът е излязъл от другата страна, като пробил тилната кост. Нападателят така стремително се бил хвърлил към Джим, че и куршумът не могъл да го спре отведнъж. Но ето че лицето му се сгърчило в болезнена гримаса; като слепец той затърсил нещо с ръце и изведнъж тежко рухнал, удряйки челото си в пода, до босите крака на Джим.