Безсънна (Търсачът в дълбините)

Получи в отговор няколко съобщения, които искаха от нея да обясни как е успяла да слезе, след като е била прогонена, но не им обърна внимание и сама изпрати въпрос. Искаше да знае откъде произхожда талантът на Повелителите на сенките.

Развил се е през Средновековието и оттогава е част от Тиванската Династия, отговори Касандра.

Това означаваше, че талантът е само на около хиляда години. Хиляда години беше дълго време, но не и за Потомците, които можеха да проследят произхода на дедите си до четири пъти по-дълго време. Добре. Но откъде е дошъл? — настоя Хелън.

Никой нямаше отговор.

Хелън се облече и се приготви за училище, после слезе долу да приготви закуска за баща си, вещицата. След като беше прекарал предишния ден в рокля, Джери бързо беше научил, че единственият недостатък на костюма му е, че не е достатъчно натруфен и сложен. След като обмисли и анализира многобройни предложения от клиенти как да подобри празничния си дух, той беше решил да отприщи всичките си задръжки. Беше добавил корсет към роклята, и носеше синьо червило, обеци с клипсове, и заострени отпред ботуши, за да добави малко допълнителен колорит.

— Татко. Мисля, че с теб трябва да си поговорим за склонността ти да се обличаш в дрехи, присъщи на другия пол — каза Хелън с престорено сериозен тон, докато си наливаше кафе. — Само защото другите деца го правят…

— Знам, знам — каза той, като се ухили. — Просто не мога да се оставя да ме победи господин Танис от железарията. Тази година той е пират и само да му видиш перуката! Сигурно е похарчил цяло състояние за нея! А дори не ме карай да започвам да ти разправям за киното зад ъгъла. Раздават безплатно трийсет торбички захаросани пуканки за една от прожекциите тази вечер. Тези на Кейт са много по-добри, разбира се, но трябва да ги продаваме.

Хелън ядеше тиквените си палачинки — последните за годината — и отпиваше от кафето си, докато слушаше баща си да се оплаква, макар да знаеше, че той обожава всяка минута от случващото се. Чувстваше се добре. Главата й не пулсираше, очите й не сълзяха, и за пръв път от седмици не чувстваше болки по цялото тяло. Макар и да не беше точно щастлива, все пак изпитваше чувство на покой.

Това чувство имаше нещо общо отчасти с убедеността й, че в стаята има и нечие друго присъствие. То вече не я плашеше или стряскаше. Всъщност я успокояваше. Беше забравила да попита Морфей дали той беше „невидимото слънце“, което беше усещала, но последния път, когато бе почувствала това присъствие, тя беше чула и гласа му, така че кой друг можеше да бъде?

— Хелън? — каза Джери, като я гледаше с очакване.

— Да, татко? — пак се беше отнесла.

— Можеш ли да поработиш в магазина след училище днес? — попита той. — Няма проблем, ако не можеш, просто Луис много искаше да заведе Хуан и малката Мариви да обикалят по къщите за сладкиши. На нея ще й е за пръв път…