Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Хм, докторе? — извика го Еймъс. — Проблем ли има там навън?
Пракс се огледа, очакваше да види механика до себе си. Взорът му срещна само млечнобялата вселена от звезди. Бяха толкова много, та му се струваше, че би трябвало да огряват ярко кораба. Вместо това „Росинант“ бе тъмен с изключение на външните светлини и едва забележимата бяла мъглявина към кърмата, където въздухът излиташе от товарния отсек.
— Не — каза Пракс. — Няма проблеми.
Опита се да направи крачка напред, но скафандърът му не помръдваше. Той се задърпа, мъчейки се да отлепи крака си от корпуса. Стъпалото му се премести на сантиметър напред и спря. В гърдите му се надигна паника. Нещо не беше наред с магнитните ботуши. С тази скорост нямаше начин да стигне до вратите на товарния отсек, преди съществото да си е пробило път до машинното и реактора.
— Ъъъ, имам проблем — оплака се той. — Не мога да си движа краката.
— На каква степен са сложени плъзгачите? — попита Наоми.
— А, да, вярно — рече Пракс и настрой ботушите така, че да отговарят на силата му. — Всичко е наред.
Никога по-рано не бе ходил с магнитни ботуши и чувството беше странно. През по-голямата част от всяка крачка усещаше крака си свободен и почти неконтролируем, а после, когато го приближеше до корпуса, настъпваше един момент, критична точка, когато силата го сграбчваше и го стоварваше върху метала. Той продължи напред стъпка по стъпка, редувайки плуване с дръпване надолу. Не можеше да види вратите на товарния отсек, но знаеше къде са. От позицията му, обърнат към кърмата, те се намираха вляво от дюзата на двигателя. Само че откъм десния борд на кораба. „Не, щирборда. На корабите го наричат щирборд.“
Знаеше, че току зад тъмната метална издатина на ръба създанието дълбае стените на кораба, дере плътта му, мъчейки се да се добере до сърцето му. Ако то разбереше какво става — ако притежаваше дори минимална способност да разсъждава, — можеше да изскочи от товарния отсек и да се нахвърли върху него. Вакуумът не го убиваше. Пракс си представи как се мъчи да избяга с тромавите си магнитни ботуши, докато създанието го къса на парчета; после си пое дълъг треперлив дъх и вдигна стръвта.
— Добре — обади се той. — На позиция съм.
— Няма по-подходящ момент от сега — реши Холдън. Гласът му бе стегнат от болка, но той се опитваше да звучи весело.
— Добре — каза Пракс.
Натисна малкия таймер, приклекна върху корпуса, а после, със силата на всеки мускул в тялото си, се разгъна и метна цилиндъра в нищото. Той отлетя, проблесна в светлината, идеща от вътрешността на товарния отсек, и изчезна. Пракс изпита гадната увереност, че е пропуснал да направи нещо и оловното фолио няма да падне, както би трябвало.
— То се движи — извика Холдън. — Надуши го. Излиза.
И ето че то се появи — дълги черни пръсти се подадоха от кораба и тъмното тяло се издърпа навън, като че ли бе родено да живее в бездната. Очите му сияеха в синьо. Пракс не чуваше нищо, освен собственото си паническо дишане. Като животно в някогашните савани на Земята, той усещаше първичния подтик да стои неподвижно и тихо, макар че през вакуума създанието не би могло да го чуе, дори да крещеше.
То се раздвижи; зловещите очи се затвориха, отвориха се и пак се затвориха; а после скочи. Немигащите звезди бяха затъмнени при преминаването му.
— Готово — каза Пракс, шокиран от твърдостта в гласа си. — То напусна кораба. Затворете товарния портал сега.
— Разбрано — откликна Наоми. — Затварям вратите.
— Аз влизам, капитане — заяви Еймъс.
— Аз припадам, Еймъс — рече Холдън, но в думите му се криеше достатъчно смях, за да убеди Пракс, че се шегува.
В мрака една звезда угасна, а после се появи отново. След нея и друга. Пракс проследи мислено пътя. Още една звезда бе затъмнена.