Войната на Калибан

— Вече съм почти вътре — каза Пракс, като си мислеше: „Не ме оставяйте тук. Не ме оставяйте в бездната с това нещо“.

— Добре тогава — рече Алекс. — Кажете ми, когато мога да ни разкарам оттук.

В дълбините на кораба Еймъс издаде тих звук. Пракс стигна до шлюза и се издърпа вътре толкова яростно, че ставите на скафандъра му изскърцаха. Дръпна пъпната си връв, за да я прибере след себе си. Хвърли се към далечната стена и заудря по бутона, докато цикълът не започна и външната врата не се затвори. В мъждивата светлина на шлюза Пракс се завъртя бавно по всичките три оси. Външната врата оставаше затворена. Нищо не я разкъса; никакви сияещи сини очи не пропълзяха вътре след него. Той се чукна лекичко в стената и далечният звук на въздушна помпа оповести наличието на атмосфера.

— Влязох — обади се той. — В шлюза съм.

— Капитанът наред ли е? — попита Наоми.

— Че той някога бил ли е наред? — подхвърли Еймъс.

— Добре съм. Коляното ме боли. Разкарай ни оттук.

— Еймъс — рече Наоми. — Виждам, че още си в товарния отсек. Проблем ли има?

— Може би — изсумтя Еймъс. — Нашият гост ни е оставил нещо.

— Не го докосвай! — излая Холдън. — Ще вземем една горелка и ще го изпепелим на съставните му атоми.

— Не мисля, че идеята е добра — възрази механикът. — Виждал съм такива и преди и те не приемат благосклонно горелките.

Пракс се завъртя до изправено положение и настрои магнитните ботуши така, че да го държат леко залепен за пода на шлюза. Вътрешната врата даде сигнал, че е безопасно да свали скафандъра си и да влезе обратно в кораба. Той обаче не ѝ обърна внимание и включи едно от стенните табла. Пусна на него картина от товарния отсек. Холдън се рееше близо до шлюза. Еймъс се държеше за една стълба и оглеждаше нещо малко и лъскаво, залепено на стената.

— Какво е, Еймъс? — попита Наоми.

— Ами, за да кажа със сигурност, ще трябва да го почистя малко от тази гадост — рече Еймъс. — Но ми прилича на стандартен запалителен заряд. Не голям, но достатъчен да изпари всичко на площ около два квадратни метра.

Настъпи кратка тишина. Пракс откопча шлема си, свали го и вдиша дълбоко корабния въздух. Превключи на външна камера. Чудовището се носеше зад кораба, внезапно станало отново видимо в бледата светлина, идеща от товарния отсек, и бавно се отдалечаваше. Все още бе вкопчено в радиоактивната стръв.

— Бомба — промърмори Холдън. — Казваш ми, че онова нещо е оставило бомба?

— Да, и то доста странна. Ако питаш мен — отбеляза Еймъс.

— Еймъс, ела с мен в шлюза — нареди Холдън. — Алекс, какво ни остава да свършим, преди да изгорим онова чудовище? Пракс прибра ли се?

— В шлюза ли сте? — попита Алекс.

— Вече да. Действай.

— Няма нужда да повтаряш — каза Алекс. — Пригответе се за ускорение.

Приливът от биохимични вещества, предизвикан от еуфорията, паниката и последвалото чувство за безопасност, забавяше реакциите на Пракс, така че когато двигателят се включи, той още не се бе закрепил добре на краката си. Залитна към стената и си тресна главата във вътрешната врата на шлюза. Но не му пукаше. Чувстваше се прекрасно. Беше изкарал чудовището от кораба. В момента то изгаряше в огнената диря на „Росинант“.