Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Създанието продължи да размахва ръце, но Атрогейт имаше твърде голямо предимство и размахваше оръжията си прецизно, унищожавайки естествената броня на противника си с едното оръжие и смазвайки я с другото. Един железен крайник излетя във въздуха и макар другата ръка да успя да сграбчи джуджето и да го стовари на пода, коравият Атрогейт отскочи и удари голема няколко пъти с комбинация от двете оръжия, която откъсна единия му крак. После вдлъбна нагръдника му странично.
Но другият голем също се хвърли в атака, а от тунелите се разнесоха шумове.
Мариаброн и Елъри, които дърпаха Праткъс със себе си, се спуснаха по стълбите, докато Ентрери се прехвърли през перилата и скочи, олекотявайки падането от петнадесет стъпки височина със странично превъртане.
Кантан също се преметна през перилата, спускайки надолу въже, чийто край магически висеше във въздуха. Спусна се встрани от сбиването без никакво намерение да се присъединява. Целта бе видима за магьосника и чакаше да бъде взета.
Не беше доволен, когато мрачният елф се спусна плавно до него и го застигна до нишата.
— Просто ги дръж далече от мен — заповяда му Кантан.
— Тях? — запита Джарлаксъл.
Кантан не го слушаше. Спираше се при всяка стъпка и започна да прави серия от заклинания, издигайки около себе си защити, които да отблъснат предпазните магии, защитаващи книгата.
— Джарлаксъл! — извика Елъри. — При мен!
Мрачният елф се обърна и погледна към жената. Доколкото виждаше, за момента ситуацията в стаята беше под контрол, най-вече благодарение на способностите и ефективността на Атрогейт срещу железните големи.
Единият беше на земята и махаше безпомощно, а вторият вече кънтеше и се клатеше под дъжда от удари, които го обсипваха и трошаха, нанасяни от търчащото наоколо ентусиазирано джудже.
— Джарлаксъл! — изкрещя отново Елъри.
Мрачният елф я изгледа и сви рамене.
— При мен! — настоя тя.
Джарлаксъл погледна към Кантан, който стоеше пред книгата, после обърна очи към Елъри. Искаше да го държи надалече от книгата без друга видима причина освен да позволи на Кантан пръв да я изследва. Елъри го изгледа втренчено, показвайки му ясно, че ако не й се подчини, ще последва битка.
Отново погледна назад към Кантан и придоби увереност, че все още има време да направи нещата както иска, защото магьосникът се движеше страшно внимателно и изглеждаше силно озадачен.
Джарлаксъл тръгна към Елъри. Спря се и кимна към стълбите, откъдето се спускаха Арраян и Олгерхан, като едрият полуорк практически носеше изтощената жена.
— Подсигурете периметъра — инструктира ги Елъри и махна на полуорките да се върнат на терасата. — Трябва да дадем на Кантан време да разгадае мистерията на това място.
На Мариаброн и Ентрери каза:
— Проучете тунелите до първа врата или на дълбочина тридесет стъпки.
Ентрери я слушаше само с половин ухо, защото вече оглеждаше тунелите. Всички сякаш следваха една посока: спускащ се надолу коридор, широк осем стъпки, който се извиваше наляво след около дузина крачки.
По стените отляво и отдясно имаше факли, но не бяха запалени. Дори и в мрака обаче Ентрери усещаше, че подовете не са толкова стабилни, колкото изглеждат.
— Не още — каза убиецът, когато Мариаброн тръгна надолу по един от тунелите.
Рейнджърът спря и изчака, докато Ентрери се отдръпна от входа на тунела и взе главата на унищожения железен голем. Застана пред входа на един от коридорите и подкани останалите да се отдръпнат.
Търкулна главата надолу и отскочи назад, сякаш очакваше експлозия. Както и подозираше, предметът премина през плоча, реагираща на натиск. Изскочиха пламъци, но не от убийствения тип, характерен за огнен капан. Вместо това факлите оживяха, а когато главата продължи да се търкаля, удари втора плоча, която запали и останалите на другата стена.
— Колко удобно — отбеляза Елъри.
— Всички ли са така? — попита Мариаброн.
— Има плочи, реагиращи на натиск, във всички страни — отвърна Ентрери. — Не мога да кажа точно какво правят.
— Току-що ни показа, тъпако — обади се Атрогейт.