Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Бягат възможно най-далече от вятъра — казва той всеки път, когато спуска черната корда през малката дупка в леда.

— И добре правят — казва Соврена.

— Ти какво, оплакваш ли се? Колко хвана снощи?

Соврена приближава ръцете си към пламъка на мангала. Ръкавиците му са дебели, но пак е премръзнал.

— Шест.

— А предната нощ?

— Осем. Но има сериозна опасност да си изгубя също толкова пръста на краката от измръзване.

— Да бе — сумти Фиврей. — Един истински рибар не мрънка. Това е мъжка работа. Трябва да си мъж, за да ловиш риба.

Само дето другата мъжка работа, мисли си Соврена, е свързана с меките и топли обятия на жена. Защо да го прави по-малко мъж, че предпочита да е там, вместо тук?

Чува се тих звук, като от лек плисък.

— Хвана ли се нещо? — пита Соврена.

Фиврей проверява плувката си, която стърчи над петнайсетинасантиметровата дупка в леда — бялото флагче трепти едва доловимо.

— Не. Сигурно само си играят със стръвта.

После се чува и пронизително стържене, сякаш някой търка стъкло с длани. Преди Соврена да е казал нещо по въпроса, собствената му плувка започва да танцува.

— И при мен е същото — казва той. — Не кълве, но… се движи.

Фиврей подръпва кордата.

— Може би… Чакай. — Подръпва отново кордата. — Закачила се е в нещо.

Соврена гледа как плувката на приятеля му се плъзва към ръба на дупката.

— Сигурен ли си, че не кълве?

— Не поддава. Все едно куката се е закачила за камък. Откъде идва това ужасно стържене, мамка му?

— Може да е вятърът? — Воден от любопитство, Соврена подръпва своята корда. И тя не поддава. — И при моята е същото. И двете корди да са се закачили за нещо? — Клати глава.

— Може течението да е довлякло боклуци и куките да са се закачили в тях.

— Тогава не трябваше ли просто да се скъсат? — Соврена оглежда леда под краката им. Може да е плод на въображението му, но му се струва, че вижда слаба жълта светлина да прозира отдолу.

— Какво е това? — пита той и сочи.

Фиврей се втренчва в жълтата светлинка.

— Това пък какво е?

— Нали и аз това питам?

Двамата зяпват светлинката, после се споглеждат.

Огънят в мангала е разтопил малко сняг върху леда. Двамата стават и разчистват с крака още сняг, докато ледът става почти прозрачен.

Фиврей ахва.

— Какво, да му се… Небеса, какво?…

Нещо се е лепнало от долната страна на леда, точно под краката им. Соврена се сеща за една морска звезда, която е виждал преди време, донесена от океанското крайбрежие, само че това тук е много по-голямо, сигурно почти десет метра в диаметър и с много повече крайници, някои — широки, други — тънки и деликатни. А в центъра има ярка светлинка и паст с много зъби, която се е впила в леда, засмукала го е, а черните венци издават дразнещия стържещ звук.

Припукването и стърженето се усилват. Соврена поглежда краищата на крайниците — те завършват с малки нокти, които стържат леда под тях в съвършена окръжност.