Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Затвори очи и веднага потъна в сън.
Контролът
Мълдун и Дженаро влязоха в контролната зала и в същия миг Арнолд плесна с ръце.
— Спипах го тоя мърльо!
— Какво има? — попита Дженаро.
Арнолд посочи екрана:
Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}
Vg2 = GetHandl {dat.itl} tempCall {itm.temp}
if Link(Vg1,Vg2) set Lim(Vg1,Vg2) return
if Link(Vg2,Vg1) set Lim(Vg2,Vg1) return
→on whte_rbt.obj link set security (Vg1), perimeter (Vg2)
limitDat.1 = maxBits (%22) to {limit .04} set on
limitDat.2 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}
→on finLobj call link.sst {security, perimeter} set to on
→on finLobj set link.sst {security, perimeter} restore
→on fmi.obj delete line rf whte_rbt.obj fini.obj
Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}
Vg2 = GetHandl {dat.itl} tempCall {itm.temp}
limitDat.4 = maxBits (%33) to {limit .04} set on
limitDat.5 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}
— Ето — доволно каза Арнолд.
— Какво е това? — попита Дженаро, загледан в екрана.
— Най-сетне намерих командата за възстановяване на първоначалния код. Командата, която се нарича „fini.obj“, връща в изходно състояние свързаните параметри, а именно оградата и захранването.
— Чудесно — зарадва се Мълдун.
— Но тази команда прави и друго — поясни Арнолд. — Впоследствие изтрива редовете от кода, които се отнасят до нея. Унищожава всички доказателства, че някога я е имало. Много хитро!
— Не разбирам много от компютри — поклати глава Дженаро.
Все пак разбираше достатъчно, че да знае за какво става дума, когато една компания, занимаваща се с високи технологии, се връща към първоначалния код. Това означаваше, че има огромни проблеми.
— Добре, гледайте — каза Арнолд и въведе командата:
FINI.OBJ
Екранът примигна и веднага се промени.
Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}
Vg2 = GetHandl {dat.it!} tempCall {itm.temp}
if Link(Vg1,Vg2) set Lim(Vg1,Vg2) return
if Link(Vg2,Vg1) set Lim(Vg2,Vg1) return
limitDat.1 = maxBits (%22) to {limit .04} set on
limitDat.2 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}
Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}
Vg2 = GetHandl {dat.itl} tempCall {itm.temp}
limitDat.4 = maxBits (% 33) to {limit .04} set on
limitDat.5 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}
— Вижте! — възкликна Мълдун и посочи прозорците.
Големите кварцови прожектори засветиха из целия парк. Всички се приближиха към прозорците и впериха поглед навън.
— Страхотно! — зарадва се Арнолд.
— Значи ли това, че действат и оградите с електричество? — попита Дженаро.
— Бас държа, че е така — рече Арнолд. — Нужни са няколко секунди да се достигне пълната мощност, защото оградите са с дължина осемдесет километра, а генераторът трябва да зареди и кондензаторите. Но след половин минута всичко ще работи.
Арнолд посочи прозрачната карта на парка. От електростанцията излизаха яркочервени линии, които се извиваха като змии из целия парк и показваха движението на електричеството по оградите.
— А сензорите за движение? — попита Дженаро.
— И те. Ще заработят след няколко минути, когато компютърът приключи с преброяването. Но всичко вече е в действие — каза Арнолд. — Девет и половина е, а ние се справихме с повредите и паркът функционира нормално.
Грант отвори очи. През решетките на входа струеше яркосиня светлина. Кварцова светлина. Захранването беше възстановено! Все още замаян от съня, той погледна часовника си. Беше едва девет и половина. Беше спал само няколко минути. Реши да поспи още съвсем малко, после да излезе на поляната, да застане пред някой от сензорите за движение и да махне с ръка, за да ги задейства. От контролната зала щяха да го забележат, щяха да изпратят кола да прибере него и децата, той щеше да каже на Арнолд да върне на острова товарния кораб и всички щяха да прекарат нощта в леглата си, в луксозната хижа за посетители.
Веднага щеше да се заеме с това. Само няколко минути.
Прозя се и пак затвори очи.
— Не е чак толкова страшно — каза Арнолд в контролната зала, загледан в светещата карта. — В целия парк има само три прекъсвания. Дори по-малко, отколкото се надявах.
— Какви прекъсвания? — попита Дженаро.
— Оградата автоматично прекъсва онези участъци, в които има късо съединение — обясни той. — Ето тук, при главния път, виждате най-големия участък.
— Там тиранозавърът е съборил оградата — каза Мълдун.
— Точно така. Ето още един тук, в единайсети сектор, при склада в зоната на зауроподите.