Том 8 (Романси и сонети)

ПАУЛИНА

                Детенцето е ваше

и, както има дума, „тъй ви мяза,

че просто жалко!“ Господа, съдете:

макар да му е дребен шрифтът, текстът

е бащиният му — очи, нос, устни,

туй как се мръщи, сладката усмивка,

трапчинките по бузки и брадичка,

ръчицата му, тез пръстенца, нокти,

бащичко същ! Природо, ти, която

изляла си таз рожба, тъй подобна

на който я е зачнал, ако смесваш

и нрава й пак ти, не я обагряй

със жълта мнителност97, че току-виж,

и тя втълпи си — като тоз! — че са

от друг децата й!