Оковите на скръбта

Беше лодка.

Обикновената дума „лодка“, обаче, изобщо не беше достатъчна да опише това нещо. Уейн се втренчи в масивната конструкция, докато търсеше по-подходящ термин. Някой, който да предаде величието и невероятните мащаби на произведението пред очите му.

— Това е една ама наистина огромна лодка — прошепна той най-накрая.

Много по-добре.

Защо се бяха заловили да строят кораб тук, на толкова километри от океана? Със сигурност нямаше да им е лесно да го придвижат. Заемаше почти цялата вътрешност на зданието, с извито дъно и нос — още незавършен от едната страна, — който беше поне три стажа висок. Имаше и две дълги приспособления от двете страни, като ръце. Понтони? Бяха големи, а единият още не беше готов и завършваше с назъбена, неравномерна линия.

Назъбена? Уейн се намръщи. Не му се струваше обичаен начин да строиш нещо. Всъщност, когато го огледа по-добре, осъзна, че носът изглеждаше по-скоро смачкан, отколкото незавършен.

— Някой го е счупил — посочи Уейн. — Опитали са се да го преместят и са счупили единия понтон.

— Трябва да е боен кораб — каза Мараси. — Наистина се готвят за война.

— Мисля, че Уейн е прав — каза Уакс. — Вижте дирите по земята, вдлъбнатините по корпуса. Опитали са се да го преместят, но то се е изтърколило нанякъде и се е ударило. Така че от Котерията са построили тази сграда, за да попречат на някого да го забележи, докато го поправят.

— Инженери — посочи Уейн към групичката хора, които вървяха покрай кораба и сочеха това и онова, и които явно бяха от умния сорт — с папки в ръце и тъмнокафяви костюми с панталони или поли. От онези, които носеха учителите, и за които си въобразяваха, че са самият връх на модния шик.

— Не прилича на никой от корабите, които съм виждала — отбеляза Мараси, нарамила дамската си чанта и стиснала здраво пушката си.

— Донесла си си дамската чанта на смелата ни шпионска мисия? — попита Уейн.

— Защо не? — отвърна тя. — Дамските чанти са удобни. Но както и да е — ако Котерията разполага с технология като онзи телеграф за гласове, какво биха използвали за кораб като този? И защо са го построили така далеч от морето?

— Костюма ще знае отговорите — присви очи Уакс. — Мараси, предполагам, че продължаваш да издирваш клина?

— Да — отговори тя решително.

— Аз ще ида да намеря чичо си. Кого искаш — Уейн или МеЛаан?

— Нека този път да е МеЛаан.

Уакс кимна.

— Постарайте се да не ви видят, но ако забележат мен и Уейн, се опитайте да ни помогнете. Ние ще направим същото за вас. Ако откриете клина, върнете се тук и се укрийте. Ако всичко мине добре, ще се измъкнем обратно навън заедно.

— А ако не мине добре?

— Което и може да се очаква — добави Уейн.

— Среща на мястото, където оставихме Стерис и конете — каза Уакс и извади пистолета от един от кобурите си.

МеЛаан направи същото, само дето за кобур ѝ служеше собственият ѝ крак — кожата се разцепи, тя протегна ръка през един процеп в панталона си и извади оттам един дългоцев, лъскав пистолет.