Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— За Бога! Сергей Федулкин, едно лигаво момче. Не знам къде е сега. След училището съм го виждала само два пъти.
Слава старателно записа всичко, включително и училището, което бе имал честта да завърши заедно с Дина Сергей Федулкин.
— Сега, Дина Викторовна, един чисто оперативен въпрос. Доколкото разбрах, не сте склонна да ни покажете компрометиращите снимки.
— Не, разбира се.
— Това може да затрудни издирването на изнудвача, но какво да се прави! Тогава поне ни кажете къде бяхте с вашия клиент, когато ви снимаха?
— В предишната ми квартира.
— Никой ли не я е наел още?
— Не, защо? Прехвърлих я на момичето, което отиде да работи за Петрушин след мен… А, да — спомни си тя какво й беше казал Грязнов за Петрушин. — Бедното маце! Откъде ще вземе сега зелено, за да плаща квартирата!
„Що за дявол! — помислих си аз. — Нима тя не знае нищо?“
— Вие май сте отсъствали от града известно време? — попитах.
Ткачова се обърна към мен.
— Точно така. Не само от града, бях в чужбина.
— По работа ли пътувахте?
— Да.
— Кога, ако може да попитам?
— Кога ли? На деветнадесети ноември. А преди два дни се върнах и — веднага изненада!
Така, всичко съвпада. Вечерта на осемнадесети се е прибрала с волвото, а на следващия ден е заминала в командировка. Може и сама да си я е изпросила, докато всичко отмине. Но за съдбата на квартирантката като че ли не знае. Само че тук се оформя интересен разговор.
— Дина Викторовна — казвам й меко, понеже думите, които ще произнеса са достатъчно твърди, — ние ще се заемем непременно с фотографа, но се налага сега да се задържите още малко и да отговорите на нашите въпроси.
— На какви въпроси? — разтревожи се Ткачова. — За какво?
— Вашата квартирантка Катерина Мешчерякова е била намерена мъртва във ваната…
Лицето на Ткачова се сгърчи и тя едва чуто изохка.
— Експертизата показа, че не е нещастен случай. Вие наемател ли сте или собственик на четиринадесети апартамент?
— Собственик съм, защо?
— Има ли ваши вещи в апартамента?
— Само някои мебели. Аз го купих съвсем наскоро… А защо питате?
— Заради произшествието апартаментът е запечатан, затова, ако нещо ви потрябва, ще се наложи да се обръщате към местното управление на милицията.
— Не, не, ще почакам, докато го продам. Не смятам да живея в апартамент, където са намерили труп.
— Добре ли познавахте Мешчерякова?
Тя сви рамене:
— Ами колко добре… Аз напусках Петрушиновия „Еделвайс“, когато тя дойде… Обикновено познанство.
— И въпреки това я пуснахте в апартамента?
— Ами аз нямах злато или ценности там. При това тя все пак беше под контрола на Петрушин. Открихте ли убиеца?
— Засега не.
Двамата със Слава я наблюдавахме с четири очи, опитвайки се да уцелим този момент, когато нейната искрена неосведоменост в процеса на целенасочените въпроси ще се превърне в игра. Позицията й не беше много изгодна. Тя не знаеше какво ни е известно, дори не се досещаше какво искаме от нея в крайна сметка.
— Кажете… тя дълго ли е била там… преди да я намерят?
— Не много. Няколко часа.
— Чакайте, нали казахте, че са спипали „Еделвайс“. Може би Катка заради това са я… Помислили са, че ги е наклепала, а?
Слава поклати глава.
— Красива версия, но не е така.
— Защо?
— Защото хронологията е такава: първо са намерили Мешчерякова, после са изяснили къде работи, отишли са там, а мястото е излязло бардак с елементи на педофилия.
— А може би от ревност? — не мирясваше Ткачова.
— Не ни помагайте, Дина Викторовна, да измисляме версии — казах й с усмивка. — Вече сме разгледали тези варианти. Остава още един, който искаме да проверим заедно с вас. Известно ни е, че Мешчерякова е взела десет дни отпуск, при това не по собствено желание, а с вашето ходатайство. Така поне ни каза господин Петрушин. И добави, че на вас, като на проверен другар, не е успял да откаже. В същото време, когато Мешчерякова е отсъствала, и вас ви е нямало в Москва, Дина Викторовна. Заедно ли бяхте?
— В какъв смисъл? — намръщи чудните си веждички Дина.
— Засега ме интересува не естеството на съвместните ви занимания, а дали сте били заедно през тези дни, или това просто е съвпадение?