Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Да.
— Откъде научихте? Той е умрял през нощта в болницата, а вие, ако може да ви се вярва, сутринта сте отпътували.
— Звънях по всички болници през нощта и намерих тази, която ми трябваше…
— Съжалявате ли за смъртта му?
— Да…
— Моля за извинение, Дина Викторовна, някои въпроси може да ви се сторят некоректни.
— Нищо — усмихна се само с устни тя. — Разбирам, че не питате от празно любопитство.
— Мислите ли, че нападението срещу колата на осемнадесети ноември е било случайно, да кажем с цел грабеж, или то е следствие от пътуването на вашия приятел в Чеченската република?
— Не съм сто процента сигурна, но би могло да бъде отмъщение на кавказците.
— Виж ти! Защо мислите така?
— Разбирате ли, някои неща, някои срещи и разговори мъжете провеждаха без нас, по-точно без нашата помощ. И последната също. Тя се състоя в някаква сграда, която не приличаше на правителствено или партийно учреждение. Юра и Джон ни оставиха в колата и отидоха сами. Ние седяхме дълго, около волвото взеха да се събират брадясали чеченци или каквито са там юначаги, някои бяха въоръжени. Смееха се и ни подхвърляха разни намеци, но не се опитваха да ни извлекат от колата, държаха се дисциплинирано. После изведнъж от сградата изскочиха Джон и Юрий, вмъкнаха се в колата и отпрашихме с пълна газ. Пердашихме с бясна скорост десетина километра и Юра все се озърташе. Когато се убеди накрая, че не ни преследват, каза на Джон нещо в смисъл: значи, не се отпускайте, диър френд, тия проклетници полагат военна клетва като нас, тя ги мобилизира и ги води в боя. Опитах се да разбера от Джон какво се е случило, но той не ми каза. И изобщо през целия път двамата бяха рядко мълчаливи и мрачни, досещаха се навярно…
— Не ви ли се стори, че Юрий следи вашия американски приятел?
— Вижте, аз се опитвах да си изясня какви са им отношенията…
Тя помълча няколко секунди.
Слава, който беше по-нетърпелив от мен, грубо я подкани:
— И какво?
— Не мога да кажа нищо определено. Ту се държаха като съдружници, ту като началник и подчинен, а понякога и като хора, които насила са заедно.
— А когато се държаха като шеф и подчинен — кой командваше?
— Различно беше.
— Добре. С това долу-горе се оправихме. Как мислите, защо са убили Мешчерякова?
— Нямам представа.
— Може би от ревност?
— Едва ли. Тя беше провинциалистка, младичка още, би разказала на колежките по занаят. Мацето искаше да си поживее, това да, но не беше изоставила в родното си място никакъв Отело.
— А би ли могло да са чеченците?
— Те пък защо?
— Като свидетел.
Ткачова помисли и се съгласи:
— Възможно е.
— Значи така, Дина Викторовна, като останете насаме, помислете какво още може да си спомните. И имаме такава молба: не казвайте на никого за новия си адрес. Между другото Мешчерякова знаеше ли къде сте се преместили?
— Не, а защо?
— Много добре! Убиецът или убийците биха могли да изтръгнат от нея адреса ви.
— Боже! — простена Ткачова и май съвсем без преструвки.
— Не се плашете чак толкова! Този, който стреля по волвото, вече го обезвредихме. Вторият, по наши сведения кавказец, още е на свобода, но се крие в родината си. И все пак, знае ли човек…
Ткачова ни даде адреса си, телефона, ние й оставихме координатите си и дружно изгледахме как тя излезе с професионално полюшване на бедрата от служебния кабинет.
После, без да се наговаряме, отидохме до прозореца към улицата. Тя излезе от входа, мина покрай група милиционери, които веднага млъкнаха, седна в малко, изящно „Рено“ и замина…
— Е, стари женомразецо! — сръгах с лакът Слава. — И ти взе да ровиш с копита пред това пиленце!
— Ще поровя, пък ще спра — мрачно каза Грязнов и добави: — Когато дяволът най-черен грях ни готви, то първо образ ангелски му дава.
— Охо! Да не те е навестила музата?
— Не днес и не мен. Това е от Шекспир.
Подсвирнах:
— Жестока памет имаш!
— Ами, памет! Вечер сега съм свободен, пийвам си водката и чета Шекспир. Бива си го!
— Жестоко! А аз изучавам предимно Чебурашка…
Слава се усмихна:
— Сега това ти се полага. — И като се върна към делника, попита: — Мислиш ли, че каза много верни неща?
— Дори истината да е наполовина — пак е добре. Слава, загряваш ли, че интимният фотограф става актуална фигура?