Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Загрявам — послушно кимна Грязнов.
— А сещаш ли се, че ако това е комплексарът Федулкин, няма да е трудно да го намерим?
— Накъде биеш? — усмихна се под рижия си мустак Слава.
— Ами натам, откъдето може би ще излетим на финалната права. Жалко, че Дина не иска да ни покаже снимките, така щяхме бързо да се убедим, че ги е правила една и съща ръка. Но ако се съди по творческите търсения и сюжета, възможно е да е един и същи човек. Съгласен ли си?
— Не се разливай! И без теб се сетих за това.
— Помисли как да го пипнем тихичко, без да го подплашим. За нас са еднакво важни и той самият, и това, което е нащракал, разбираш ли? Искам да направя връзката защо той снима актове при Дина, а после в другия край на града — при Ковалевска. Да не би Венера да му съобщава кой къде и с кого го прави? Системата може да се проследи и по негативите, ако художникът на обектива и блендата реши да не си признава.
И така, като оценихме показанията на Дина, ние се съгласихме, че те са полуистина. Не знаехме, че истината беше само една тънка нишка, оплетена до неузнаваемост с лъжи…
Течението на живота
1.
Вячеслав Грязнов вече знаеше, че Сергей Иванович Федулкин, роден през 1969, московчанин, живее с родителите си. Професионален фотограф, но заради някои особености на характера си не е успял да надскочи ателието за фотоуслуги на населението, а и там се задържал сравнително кратко. Парите не били кой знае колко, а Сергей предпочитал да се облича по последната мода, като компенсация за невзрачната си външност.
Слава се обади по телефона на неговите родители, представи се за добър познат на Сергей и потенциален клиент, който отдавна не е бил в Москва, и попита къде може да намери фотографа. Бащата съобщи с тежко дишане в слушалката, че Сергей работи на договор в модния магазин „Ле Монти“.
Доколкото знаеше Грязнов, в магазините на тази фирма продаваха дрехи. Трудно можеше да се разбере за какво им е фотограф.
Оказа се, че Сергей снима на „Кодак“ щастливите притежатели на скъпи облекла и те от радост купуваха и цветните снимки, на които те се перчеха с нови шуби или кожени палта. За щастие самия фотограф го нямаше там, само на витрината се виждаше многоцветна обява за услугата.
Неохотно съпровождан от яките момчета от охраната, Грязнов влезе в неголям килер. Тук Серьожа Федулкин можеше да остави палтото си, да се постопли преди работа и да свърши някои дребни приготовления. Имаше само маса и празно шкафче. Затова пък на стената висеше неголям фотопортрет на Дина Ткачова.
Грязнов мълчаливо, но искрено посъчувства на Сергей, после обясни на мрачните гардове, че проверяват всички фотографи, защото от един склад са откраднали партида фотоапарати.
И така, никакви улики, освен портрета на любимото момиче на американеца Джон. Слава реши да започне от началото. Отиде в Кунцево, влезе в двора, където живееше Валентина Ковалевска. Похабените нерви с умиращия Скворцов и последвалите разпити бяха довършили шивачката и тя временно живееше при брат си. Впрочем на Грязнов тя не му трябваше кой знае колко — той прекрасно помнеше накъде гледат прозорците от апартамента й. Беше въпрос на минути да определи от кои прозорци насреща може да се снима с дългофокусен обектив не само какво правят хората, но и каква марка цигари лежат на нощното им шкафче.
Слава позвъни в апартамента с номер двадесет и три. След известно време вратата се отвори без предварителни въпроси и надзъртане в шпионката. Последното впрочем беше невъзможно, защото вратата нямаше и шпионка.
Показа се небръснат мъж в панталони от трико с провиснали колене и мръсна фланелка.
— Кво искаш?
— Трябва ми Сергей.
— Какъв Сергей?
— Фотографът.
Стопанинът мълчаливо се отдръпна, влезе в тясното като на вагон коридорче и забоде палец в една затворена врата.
— Ако е тук, в тази стая е.
— Благодаря — каза Грязнов, рискувайки да ядоса хазаина със своята предизвикателна в този случай вежливост.
2.
Вратата на стаята не беше заключена, но вътре нямаше нищо. Само мебелите — легло, маса, стол и голям, заемащ две трети от стената прозорец.
Слава се приближи до него, надзърна, намери с поглед блока на Ковалевска и прозорците й. Жалко, че не си носеше бинокъл, но и така беше ясно, че снимката, която им даде жената на Скворцов, спокойно можеше да е направена оттук. Грязнов бързо и старателно огледа стаята, но не намери нищо, освен малко късче черна хартия, от която правят пликовете за фотохартията, а също и увиват филма.