Момиче за шпионина

— Дина Викторовна, разкажете в какво се състоеше все пак шантажът? С какво ви изнудваха?

— Вижте, вече две години работя като екскурзовод преводач във фирмата „Вестинтур“.

— Туристическа агенция? — уточни Грязнов.

Тя го изгледа с леко удивление:

— Естествено. То се вижда от името.

— Ясно. Продължавайте, моля.

— Преди това, след завършването на института за чужди езици, ми се наложи да се полутам в търсене на работа. Исках естествено да си намеря нещо по-добро, по-престижно. Но хубави места нямаше, все ми предлагаха някакви глупости, и то с вход през леглото. Нали разбирате?

Задружно кимнахме.

Тя направи презрителна гримаса, докато навярно си спомняше какви длъжности са й предлагали и с кого е трябвало да преспи заради това.

— Тогава още се правех на невинна — остатъци от семейното възпитание. Нашите момичета по време на следването се търкаляха из всички хотели, а аз се пазех за… не знам за кого. Можех да започна и като учителка. Само че хубавите училища бяха претъпкани. А да постъпя в такова, където дебилите не могат и на руски да говорят, значеше за две години да забравя всичко, което бях научила. Родителите ми с нищо не можеха да ми помогнат. Те са хора със стара пролетарска закалка и смятат, че красивото момиче блести и във ватенка, изобщо си нямат представа за единството на форма и съдържание. Помотах се половин година след института и видях, че парцалите ми по престижност и фасон взеха да изостават от фигурата ми. Взех да осъзнавам, че формулата „тяло-мъже-пари“ не е толкова цинична, колкото ми се струваше преди това…

Дина със заобиколки ни водеше към онзи период от живота си, когато й се бе наложило да се изхранва с проституция, разбрах аз. Трябва да отбележа, че го правеше нелошо, както би го засукал опитен адвокат.

— По време на следването активно спортувах — карате, ушу, цялата източна екзотика, а там на масажа се придава голямо значение. Така дойдох накрая при господин Петрушин. Като ме видя, що не му изтекоха лигите. От радост си призна, че масажът е последна дупка на кавала. Той залагаше на чужденците, а мен това ме устройваше. При Петрушин не обръщаха внимание на трудовата книжка, на личното досие също. Искаха се само снимка и псевдоним.

— Извинете, какъв „псевдоним“?

— Вие и представа си нямате колко жени на високопоставени чиновници умират от кеф да се почувстват поне за малко проститутки. Та те идват, измислят си фамилии, наемат квартири и работят не толкова заради парите, колкото заради удоволствието. Ето тази измислена фамилия се нарича „псевдоним“. Аз, макар и да съм неомъжена и да не отговарям пред никого, реших да постъпя по същия начин. Измислих си фамилия, Петрушин ми помогна да си наема едностаен апартамент, да го обзаведа…