Момиче за шпионина

— Добре.

Дина се протегна към кутийката с дълги и тънки дамски цигари на бюрото и с поглед поиска разрешение да запуши. Грязнов кимна. Тя запали и продължи:

— Преди известно време получих по пощата плик със снимки и кратко писмо на пишеща машина. Предлагаха ми да изкупя негативите за петстотин долара…

— На снимките бяхте вие, нали? — полуутвърдително попита Слава.

— Да. С един чужденец.

— И сюжетът явно е бил компрометиращ.

— Ами… да.

— Какво направихте тогава?

— Аз… скъсах ги.

— Не се ли поинтересувахте къде да пратите парите?

— По някаква сметка в някаква банка…

— Запомнихте ли я, записахте ли?

— Не.

— Жалко. Щяхме да разберем кой тегли пари от сметката и да решим проблема.

— Даа… Някак си не помислих за това.

— И какво направихте после?

— Преселих се в друга квартира.

— А къде живеехте по-рано?

Дина каза адреса. Беше апартаментът, където бе убита Мешчерякова. Спогледахме се със Слава. И него, както и мен, ни шокираше как спокойно разказва Ткачова за детайли, които би трябвало да премълчи.

— Дина Викторовна, кога стана това?

— Преди месец и половина. Може би два.

— Защо още тогава не ни се обадихте, докато следите са били топли?

— Ами те и сега са топли. Вчера същите снимки, които получих вкъщи, пристигнаха във фирмата на бюрото на директора. Разбирате ли? Едно е, когато този пършив изнудвач преследва само мен, ще плюя и ще го забравя. Но фирмата е солидна и аз, общо взето, през цялото време съм се държала на положение. И сега такова нещо! Шефът ми каза, че каквото и да е било миналото ми, не го интересува, но не би искал да получава повече такива пратки. Затова и дойдох — да ви помоля да намерим изнудвача и да го обезвредим.

— Колко искаше сега?

— Нищо. Отмъщава ми, задето не съм платила предишния път.

— В такъв случай този човек би трябвало добре да ви познава. Следи промените във вашия живот, не сте ли съгласна?

— Може би — сви рамене тя.

— Тогава бих искал да науча за всички ваши познати и е желателно да отбележите тези, с които са ви обтегнати отношенията, които ви завиждат, които знаят с какво сте се занимавали преди.

— Всички ли ще ги разпитвате?

— Ще ги проверим! Не ви питам има ли сред тях добри фотографи. Първо за тях трябва да ми разкажете.

— Нямам такива познати! — отряза Ткачова.

— Може по-рано да сте имали, помислете добре. Ако човекът, който ви е снимал, е фотографирал и другата жена, която подаде оплакване, то той е добър специалист.

Дина помисли малко.

— Ами не знам. В девети клас един съученик беше увлечен от това, все ме снимаше, даже се натискаше да се целуваме… обаче веднага си го получи!

— Точно неговото име ни трябва първо.