Пазачът на фара [bg]

– Все още не. За момента се развличам с едно изследване за собствено удоволствие. За да държа ума си свеж, така че да не се препълни единствено с бебешко гукане.

– Какво изследване?

Вивиан поклащаше внимателно Ноел в скута си, а той като че се наслаждаваше на ритмичното движение. Ерика й разказа за пътуването до Грошер, за Ани и за хорските приказки.

– Призрачния остров – каза Вивиан замислено. – В тези стари истории винаги има зрънце истина.

– Не съм съвсем сигурна, че вярвам в духове и призраци – засмя се Ерика, но Вивиан я погледна сериозно.

– Има много неща, които не можем да видим, но те все пак съществуват.

– Искаш да кажеш, че вярваш в призраци?

– Мисля, че призраци не е правилната дума. Но от дълги години се занимавам със здравето на хората и опитът ми сочи, че има още нещо, освен видимото, физическо тяло. Хората се състоят от енергии, а енергията не изчезва, само се видоизменя.

– Ти самата преживявала ли си нещо такова? Нещо, свързано с призраци, или както там се наричат?

Вивиан кимна.

– Няколко пъти. Това е естествена част от съществуването ни. И щом за Грошер се носят такива слухове, сигурно в тях има нещо вярно. Най-добре да говориш с Ани. Тя сигурно е видяла или чула това-онова. Ако е възприемчива, разбира се.

– Какво имаш предвид?

Темата вълнуваше Ерика и тя поглъщаше всяка дума, изречена от Вивиан.

– Някои хора са по-възприемчиви към нещата, които не можем да доловим с обикновените си сетива. По същия начин някои виждат или чуват по-добре от други. Една част чисто и просто имат по-изострени възприятия. Но всички могат да тренират тази си способност.

– Настроена съм по-скоро скептично. Но бих се радвала да бъда опровергана.

– Тогава отиди до Грошер – каза Вивиан и й намигна. – Там, изглежда, има предостатъчно духове.

– Да, във всеки случай островът има интересна история. Би ми било любопитно да поговоря с Ани и да разбера какво знае. Може би самата тя е любопитна. С удоволствие бих споделила с нея какво съм изровила.

– Май не те бива много да бъдеш в майчинство за постоянно – отбеляза Вивиан и се усмихна.

Ерика нямаше как да не се съгласи. Това определено не беше силната й страна, помисли си тя и се пресегна към Антон. Ани сигурно щеше да се зарадва да научи повече за острова и историята му. И за призраците.