Урокът от нейната смърт [bg]

— Джейми твърди, че е бил сам в онази вечер.

Евънс закима с глава. На лицето му имаше някаква безизразна усмивка.

— Е — започна той и млъкна. Никой не говореше. Рибън втренчи напрегнато поглед в момчето. Корд изучаваше пода.

— Джейми — най-после продължи Евънс. — Искаме само да ти зададем няколко въпроса. Нали нямаш нищо против?

— Не, господине.

— Защо не минем в задната канцелария?

Момчето погледна баща си и тръгна след Евънс. Корд ги последва. Рибън каза:

— Бил. Почакай малко. — Корд се спря. Евънс и Джейми изчезнаха зад вратата. И двамата не погледнаха назад.

— Най-добре почакай тук, Бил.

— Бих искал да бъда със сина си.

— Той нищо ли не каза? — тихо попита Рибън.

— Казва, че бил сам, не видял нито момичето, нито някой друг.

— Мислиш ли, че лъже?

Корд погледна Рибън в очите:

— Не. Сега извинявай, но тръгвам.

Рибън докосна ръката му.

— Ние обсъдихме това, Бил. Смятаме, че е по-добре да не си там.

— Той е малолетен. Имам право да присъствам по време на…

Гласът му заглъхна и Рибън изрече внезапната мисъл на Корд:

— Той не е заподозрян, Бил. С него се отнасяме просто като със свидетел.

— Но аз…

Рибън поклати глава.

— За разследването е по-добре, а и за тебе, да не бъдеш там. Искаме да избегнем, нали знаеш, евентуални нередности.

Корд се обърна към вратата. Мислеше си колко лесно би било да свали дланта на Рибън от ръката си, да излезе от кабинета и да отиде в стаята, където бе Джейми. Но в действителност той си свали шапката и я остави на съседното бюро.

Стив Рибън пристъпи встрани и загледан навън през прозореца, рече:

— Трябва някой ден да отидем на риболов.

Корд меко каза:

— Дадено, Стив.