![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Къде е той?
— Твоето хлапе ли? Струва ми се, Т. Т. каза, че отиват до езерото да огледат. Не знам.
Корд отиде до входната врата.
— Той трябваше да ми каже.
Махони забеляза пликовете с веществени доказателства, в които бяха моменталните полароидни снимки заедно с бележките.
— Какво е това?
Рибън отвърна предпазливо, сякаш чакаше одобрение от страна на Корд.
— Някой ги бе оставил за Бил. Той смята, че там може да е снимана дъщеря му.
— Показал ли си й ги, питал ли си я за тях?
— Тя не ги е виждала, не. Дъщеря ми е със затруднения в ученето. Точно сега й е много тежко. Това би я разстроило.
— Е — рече Махони е пресилен смях, — би било жалко, но…
— Попитах я дали някой я е снимал напоследък и тя каза „не“.
— Значи е изоставаща?
— Тя не е изоставаща — с равен глас рече Корд. — Има над средния коефициент на интелигентност. Страда от дислексия и дискалкулия.
— Така ли? Може би някой я е придумал да му позира, като я е предупредил да не казва на никого за това. Често се случва.
— Познавам дъщеря си.
Махони, бърникайки из снимките, подхвърли:
— Синът ти има ли фотоапарат „Полароид“?
Корд се обърна към Рибън.
— Мога ли да поговоря с теб за една минута, Стив?
Двамата отидоха в канцеларията на шерифа. Корд вървеше напред. Рибън остави вратата отворена. Корд се върна и я затвори. Той много рядко кипваше, но проблемът беше, че никога не можеше да каже кога това ще се случи.
Рибън рече:
— Добре, Бил, разбирам…
Корд стисна яростно челюсти.
— Да го няма този тип! Не искам да го виждам пред очите си!
— Той е…
— Остави ме да довърша. Може би Джейми знае малко повече отколкото казва, но ти го познаваш както всяко друго момче в града и той не би могъл да направи онези снимки. Повече нямам намерение да слушам подобни гадости!
— Но Махони изобщо не познава Джейми и не можеш да го упрекваш, че е задал такъв въпрос.
— Разбира се, че мога! Тази работа съвсем се изплъзва от контрол. Градът е полудял от страх. Във вестника се броят оставащите дни до следващото пълнолуние и май ще имаме още десетина убити.
— Спомняш си, че идеята за луната е моя, а не на Чарли.
— Той ли разпитваше Джейми?
Рибън замълча.
— Той помогна донякъде. Бил… Слушай, това е известен криминален детектив.
— О, Стив, престани.
— Нужна ни е колкото се може повече помощ.
— Знаеш ли къде Т. Т. е завел моя син?
— Не знам изобщо дали го е направил. Или къде.
Корд отвори вратата и закрачи през общата стая.
Махони рече:
— Почакай, детектив.
Корд се насочи към вратата.
— Ей, детектив…
Корд продължи да върви.
Прозорецът беше отворен и от него нахлуваше люляков аромат и всичко останало, което полъхът от вятъра можеше да внесе в спарения въздух на стаята. Утрото беше спокойно. Бащата на Филип бе в магазина. Майка му спеше. Тя не бе събудила децата си навреме за училище. Филип лежеше в леглото си и си похапваше от кутия с бисквити. Гърдите и коремът му бяха посипани с трохи. Щеше да изчака до десет часа, когато свърши часът по физкултура, за да събуди майка си и да я накара да му напише извинителна бележка за закъснението.
Отвън се дочуха стъпки. Той се обърна и погледна през прозореца.
— Ей, Филип! — Гласът бе настойчив.
Сред люляковите храсти той видя Джейми Корд, потен и блед.
— Ей, Джано, какво е станало?
— Минах край училището. Какво правиш вкъщи? — Преди Филип да му отговори, той продължи трескаво: — Излез навън. Трябва да говоря с теб.
Филип се изтърколи от леглото, нахлузи джинси, горнище на анцуг и тръгна да излиза. Сестра му спеше под розов юрган. В родителската спалня майката на Филип лежеше също заспала. Спеше с отворена уста и червилото й бе оставило влажни червени петна на възглавницата като от прясна кръв. Той излезе на задната веранда.
— Ей, старче — извика Филип, тръгвайки бос надолу по стълбите, — какво се е…
— Току-що бях в полицията.
Момчето изведнъж се спря.
— Какво си им казал?
— Нищо — изхленчи Джейми. — Нищо.
По дяволите. Ножът. Това е било. Знаеше си го. Усети как потта избива по челото му. Филип продължи към храстите и седна. Джейми също седна.