Среднощният диамант [bg]

Грант.

— Какво правиш? — запитах с нисък глас. Той ме държеше притисната към мръсната улица, сякаш ме нападаше, докато схватката бушуваше зад нас.

— А ти какво правиш? — изръмжа той в отговор. — Добре ли си? Направиха ли ти нещо?

— Аз ли? Не! Ти си онзи, който е превишаван по численост. — Той ме изгледа напрегнато, недоволен от този отговор. — Не се притеснявай за мен. Имай ми доверие по този въпрос.

Той се поколеба още миг:

— Тогава ме прикривай. Не мога да допусна да ме разкрият. Разбираш ли? Каквото и да видиш. Не се опитвай да ми помагаш тук…

— Пусни я!

Илайджа и Малкия Том ми идваха на помощ. Откъснаха Грант от мен и го изгубих в сенките. Точно се бях изправила със залитане на крака и бях извадила камата, когато друг член на патрула се опита да ме сграбчи. Не стигна много далече. Два удара с юмрук в челюстта го накараха да се препъне, а после прозвуча нов изстрел. Противникът ми изкрещя и притисна ръка до лявата страна на главата си. Изглеждаше, че куршумът само беше одраскал ухото му, но въпреки това имаше доста кръв. Самият Том се приближи, натиквайки пистолета в колана си, докато сритваше мъжа в ребрата.

Трескаво затърсих с поглед Грант, но не можех да го намеря. Светлината беше твърде слаба и беше станало шумно. Заедно с пъшкането и виковете на участниците в схватката половината посетители от заведението на Моли се бяха изсипали навън да гледат зрелището и сами да подвикват. Двама ловци на еретици още участваха в оживена схватка. Други двама бяха напълно победени, а пиратите също ги бяха пребили. Не можех да различа кой кой е.

Глас от тълпата изкрещя:

— Милицията! Милицията идва! Том вдигна поглед и се навъси:

— Изчезвайте оттук! — извика той. — Знаете къде! Заради глъчката и стръвта на битката не мислех, че някой от хората му изобщо ще обърне внимание на заповедта. Но всички спряха каквото там правеха, и се събраха при него, бързо развързвайки конете ни. Още стоях и търсех Грант, но положението на улицата ставаше още по-хаотично.

— Размърдай се — каза Том, като дойде до мен. — Трябва да…

Един от членовете на патрула, който очевидно не искаше да се признае за победен, някак се беше добрал до пистолет и се целеше в Том. Без дори да помисля, скочих пред Том с насочена напред кама. Мъжът се опита да се наклони на една страна, но се спъна и се натъкна на острието на камата ми. То го прониза отстрани в корема и той се свлече на земята. Измъкнах камата и се втренчих в кръвта по нея, зашеметена.

— Хайде, Авиел!

Том почти ме завлече при другите, а после той и Илайджа грубо ме вдигнаха и ме качиха на един кон. Надзърнах трескаво назад: все още изпитвах нужда да разбера какво беше станало с Грант. Бях на косъм наистина да се обърна и да се върна, докато Том плесна кобилата ми и тя хукна след спътниците си.