Виелица на сенките [bg]

— Добър улов, Мармот — одобрително кимна с плешивата си глава Арнх и хвърли заровете.

— О, Сагра! Пак спечели! — Котката огорчено поклати глава. — Като не върви — не върви! Чичо, кога ще ядем?!

— Когато се съберат всички — недоволно измърмори в брадата си десетникът на Дивите.

— Е-е-е, как го измисли! — проточи Мармота, хвърляйки щуката и мрежата в тревата. — Когато дойдат при нас! Дотогава десет пъти ще сме умрели от глад!

— Ето Гарет вече дойде — съобщи Арнх и стана от тревата. — Ти при нас за постоянно или не съвсем?

— Не съвсем — тъпо промърморих аз.

— Ще хапнеш ли с нас, Гарет? — Чичо опита чорбата с лъжицата и като изпръхтя одобрително, свали котлето от огъня.

— Вие сте мъртви — казах им тъпо аз.

— Наистина? — Мармота и Котката озадачено се спогледаха.

— Аз съм по-жив от всякога и много искам да ям — отвърна най-накрая Котката. — Така че идваш ли?

Поклатих отрицателно глава и се отдръпнах от огъня.

— Е, щом не си гладен, ние ще започваме, а ти иди при водата за останалите, докога ще ги чакаме?!

Кимнах и продължих да се отдръпвам. Това не беше моето място! Това си е просто сън! Друг свят! Друга реалност! Тук приятелите ми бяха живи и дори не мислеха да умират.

— Ей, Гарет! Предай на Халас, че днес нямам намерение да готвя! — викът на Чичо ме настигна в момента, когато картината в огледалото вече изчезваше.

Продължих нататък и видях Лафреса. Тя стоеше и гледаше в огледалото на около десетина ярда от мен. Извадих ножа, направих крачка…

— Вухджааз умен демон! — старият ми приятел излезе от стената и ме сграбчи за реверите.

— Махни се! — аз го ударих с ножа по лапата и от изненада той разтвори пръсти.

— Не можеш да говориш така с мен — изумено изсъска демонът, облъхвайки ме с аромат на помийна яма. — Вухджааз много умен демон!

— А Шдуъйрук е още по-умен! — нагло му казах аз и отстъпих назад.

— Хш-ша? — изглежда успях да го ядосам. — Ела тук и ще ти изсмуча мозъка от костите!

— По-добре виж кой е зад теб! — подхвърлих аз и издърпах ръката си.

Той се обърна и аз се възползвах от това, отстъпих назад и се озовах в огледалната зала.