Републиката на крадците [bg]

3.

Пътуването отне около десет минути, а междувременно слънцето се извиси и потопи в топла светлина стените и уличките наоколо. Джийн се възползва, че седи до прозореца, за да получи впечатления от Картейн по време на пътуването.

Преди всичко това беше град, разположен на различни височини — когато се движеха от брега към сушата покрай пълната с кораби лагуна, той видя, че най-вече в северната си част градът се извисяваше със своите тераси и хълмове над нещо като плато, което сигурно беше на няколкостотин стъпки над Понта Корбеса. Нямаше нищо чак толкова екстремно като стръмните падини на Тал Верар, но изглежда, че след като първоначално го бяха разположили там, боговете или елдрените бяха наклонили града с около четирийсет и пет градуса към водата.

И още: това се оказа необичайно добре поддържано място. Може би Никорос беше избрал да минат по път, който да представи града в най-добра светлина? Какъвто и да беше случаят, Джийн нямаше как да не забележи чистите улици, светлия бял камък на по-новите къщи, старателно оформените корони на дърветата, кроткото бълбукане на фонтаните и водопадите, както и декоративните емайлови мозайки на въжените кабини, плъзгащи се между по-високите сгради.

Най-силно впечатление в града правеше елдергласът. Мостовете от елдерглас над широката Карвану (която се изсипваше в пет отделни водопада с бяла пяна, преди да стигне центъра на града) не представляваха солидни арки, а по-скоро бяха висящи конструкции от хиляди пластини матов черен елдерглас, свързани с безброй дебели колкото пръст стъклени кабели, крепящи кули, жалки вретеновидни подобия на островърхите човешки кули.

Първият мост, по който минаха, доста обезпокоително се отклоняваше с няколко десетки сантиметра и пружинираше, но и най-малкото пружиниране беше от непосредствен интерес за намиращия се в карета над водата.