Детето на нощта [bg]

Ситкан тутакси нареди по-бавен ход, за да съберат сили, и поиска от Аеб да даде заповед за бойна готовност преди набли­жаващата битка.

Нуждаеше се от това време и за да вземе решение. Аеб раз­бираше колебанията му заради политическите усложнения, ма­кар че му беше чужда неохотата да се впуснеш в сражение. Та нали Дордовер недвусмислено показа намеренията си преди дос­та дни при границите на земите, подвластни на Ксетеск? А те­зи пехотинци представляваха заплаха за крайния успех на по­хода. Закрилниците бяха създадени именно за премахването на подобни заплахи.

   - Искам твоето мнение - промълви Ситкан.

- По-лесно ще ги нападнем извън очертанията на града - от­върна Аеб. - Тук имаме простор да се разгърнем, врагът ще бъ­де затруднен да се спаси с бягство, а рискът да пострадат не­винни почти не съществува.

- Ще успеете ли да ги обкръжите?

- Да.

Аеб не подчерта, че това е най-подходящата и очевидна так­тика. Сражението щеше да завърши бързо. Бездруго имаха чис­лено надмощие над противника.

- Но можем ли да оправдаем атаката? - двоумеше се Сит­кан. - Пак искам мнението ти.

- Те са войска на Дордовер, която ще се присъедини към ка­валерията и тогава ще станат по-опасни. Тук са слаби.

- Това не ни оправдава - сви рамене магът.

- Те са врагове - безстрастно напомни Закрилникът.

- Така си е.

Аеб чакаше заповедта. Зад него вървеше авангардът, от който до трийсетимата магове на коне и другите триста и че­тиринадесет Закрилници имаше само стотина разкрача. Трябваше да започнат скоро, защото светлините на града ве­че се виждаха.

- Необходима ли ви е подкрепа от маговете? - попита Сит­кан.

- Не. По-лесно ще ги разгромим само с оръжия.

- Мислиш ли, че ще се пръснат на всички страни, ако ги на­паднем със заклинания?

- Да. Ние бихме го направили.

- Нападнете, когато решите.

- Ще бъде изпълнено.

Аеб не спря нито за миг, докато изреждаше заповедите си: „Атака по фланговете. Първа стотна - надясно, втора стотна - наляво, третата напредва в полумесец, за да удари тила на ко­лоната. Целта е да ги обкръжим. Другите остават назад да за­щитават нашите Повереници. Нито един излишен звук. Изпъл­нявайте!“

Аеб също се втурна напред. Първа и втора стотна се отк­лониха встрани, бягащите с него събратя постепенно обра­зуваха полумесец в три редици, без да разкъсват строя, свър­зващ ги с последните, които завиваха за нападение по флан­говете.

Тук земята беше равна и въпреки тъмнината, шумния вър­веж на дордоверската пехота и почти беззвучното нападение Аеб очакваше да хванат в клещи само около една трета от колоната преди някой да вдигне тревога. Но и това стигаше.

Пешаците крачеха устремно в колона по петима, без да се притесняват за опасности откъм тила. Съгледвачите бяха отк­рили, че не са отделили войници нито за авангард, нито за ари- ергард. Две гибелни грешки.

„Ние забавяме ход - съобщи Аеб на всички, - защото първа и втора стотна застигат края на колоната. Бъдете готови да зат­ворите обръча по моя команда.“