Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
През следващите няколко минути Кейко се представяше за калифорнийската полиция, а Алфред бе зает с неща, които не бе посмял да извърши, докато Алис Гонг все още бе на линия. Междувременно хората на Гюнберк проверяваха колко дълбоко е проникнал Заекът. Заключенията им светеха в успокояващо зелено.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Какво ли прави Заекът?</sm>
Имаше и по-лесни начини да се компрометира операцията. Според анализаторите засега Заекът едва-едва бе пристъпил метафоричните прагове на тяхната мрежа. Според психолозите това се дължеше на детското му его. Явно не можеше да пропусне шанса да се изфука — чрез този изпратен пакет. Това все още не можеше да се приеме за знак на предателство. Той все още вършеше чудесна работа на повърхността.
Разбира се, имаше и параноидни теории. Фаворит в момента беше, че Заекът е Китай и че трите Велики сили се гонят взаимно. Имаше и по-тежки предположения. Например, че е терорист и е успял да инсталира собствена екипировка, за да превърне лабораториите във фабрика за смърт и да използва ЮП/Експрес устройството в ДженДжен като система за разпространение.
Алфред въздъхна. И той бе притеснен от Заека, но ако колегите му се разровеха твърде надълбоко, можеше да открият собствената му операция. Трябваше някак да ги успокои.
Ваз → Браун, Мицури: <sm>Мисля, че не е толкова страшно. Вярно, че Заекът надхвърли най-лошите ни прогнози и проникна в мрежата ни. Но погледнете проверките. Въпреки че не разполагаме с персонал долу, все още контролираме зоната MCog.</sm>
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Освен това имаме и контрол на повърхността. Важното.</sm>
Анализаторският екип Москва — Кейптаун изпращаше тревожни данни. Екипът беше напълно надежден и твърдеше, че някои кадри от северната част на ДженДжен са фалшифицирани. Това не бяха камерите на Алфред. Явно колегите му бяха открили нещо ново.
Хиляда специалисти, които допреди малко бяха гледали нещо друго, се заеха с тази информация. Компютърните им ресурси започнаха да обработват изображенията от все още достъпните места. Индоевропейското разузнаване приличаше на котка, усетила приближаването на плячката си.
Само една от камерите не работеше, но останалите предаваха фалшива информация. Според анализаторите аномалията се движеше с човешка скорост и се приближаваше към ДженДжен.
„Ето!“ — Трепващ кадър на момичето Гу. Според специалистите от мястото се чуваха стъпки на двама души. Значи все пак Заекът разполагаше с хора на терена.
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Проклето зайче. Не можем да го спрем. Непрекъснато намира начин да се върне.</sm>
За момент всички замълчаха.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Аз мога да го спра. Ще затворя Кредит Сюис.</sm>
Последва още по-дълга пауза. Да, Гюнберк беше открил къде са акредитациите на Заека. Всичко в съвременния свят зависеше от разменянето на подходящи знаци за доверие под надзора на Хардуерната система за сигурност. А източникът, от който зависеха операциите на Заека, беше Кредит Сюис. Отмяната на разрешителните щеше да го обезоръжи. Нямаше да има достъп дори до собствените си файлове освен онези, които пазеше в истинския си мозък (освен ако не беше ИИ — тогава щеше да бъде унищожен). Но пък косвените щети щяха да са огромни. Затварянето на такава известна инстанция беше оръжие за масово поразяване. Но вече не разполагаха с друг избор.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Заекът трябва да бъде спрян… Започвам процедурата. Кредит Сюис ще започне глобално анулиране след петнадесет секунди.</sm>
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Съжалявам, Гюнберк.</sm>
Десет процента от европейския апарат щяха да бъдат хвърлени в хаос. Вторичният ефект щеше да разтърси света. Каквото и да станеше с мисията, кариерата на Гюнберк Браун беше срината.
Алфред Ваз също бе заплашен от провал. Отдавна си мечтаеше за унищожението на Заека, но защо трябваше да се случи точно сега? Ваз продължаваше да преглежда камерите в подземията. Тази история бе изяла резервите в графика му. „А все още ми трябва време да покрия следите си.“ Трябваше да прибегне до спешни мерки и затова включи още два секретни екипа. Единият трябваше да използва винените мушици, за да се справи с останките на Заека. Другият трябваше да изпрати най-голямото постижение на Алфред чрез ЮП/Експрес системата и да унищожи следите в лабораторията.