Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Алфред Ваз все още имаше шанс за частичен успех.
Най-младият и най-старият член на семейство Гу вървяха на юг от комплекса на Хуертас. Северната врата и контейнерите с хартия бяха останали в мрака зад тях. Малката светлинна, която ги съпътстваше, осветяваше в радиус няколко метра.
— Навлязохме ли във вражеската територия? — попита Робърт.
Мири сложи пръст пред устните си и му прати безшумно съобщение.
Мири → Робърт: <sm>Според твоя документ те контролират само малка част от ДженДжен. Но съм сигурна, че могат да ни чуят отдалече. Придържай се към съобщенията.</sm>
Робърт се засуети с кутията на кръста си. Писането се оказа доста трудно. Триковете, на които го бе научил Хуан, бяха почти безполезни без Епифанията.
Робърт → Мири: <sm>Добре.</sm>
Мири вървеше почти безшумно и Робърт се опитваше да й подражава. След като Уинстън и останалите бяха заминали, наоколо беше доста тихо. Може би наистина бяха сами, както бе казал Мистериозният странник, скрити от врагове и приятели.
Мири явно четеше документа, докато вървяха, защото продължи със съобщенията.
Мири → Робърт: <sm>Не знаех за „Алфред“.</sm>
Странно, че не се зачуди за Мистериозния странник.
Той написа няколко непълни думи: Робърт → Мири: <sm>Кво ще праим?</sm>
Мири → Робърт: <sm>Ами ето какво казва Умникът.</sm>.
Тя махна във въздуха и пред очите му се появи една страница.
На първо място дори аз, мистериозният ви приятел, не съм наясно какво е намислил Алфред (но пък съм изпълнен с любопитство). Ето няколко вероятности:
(1) Да взриви биолабораториите като класически терорист. Но пък премина през твърде много неприятности за толкова проста цел. Не мислите ли, че това ще е пропиляване на талантите ни?
Ако планът му е такъв, вие ще сте героите — с моя помощ ще обезвредите устройствата, които поставихте преди това. Но пък славата ви вероятно ще е посмъртна. Моите съболезнования!
(2) Да саботира някаква част от лабораторията, може би така, че да не се забелязва, докато не стане твърде късно. Но това е почти толкова тъпо като (1).
(3) Да инсталира (или прикрие) някакъв посреднически софтуер, с който да има достъп до изследванията на лабораторията. Тази хипотеза ми е любимата (вижте информацията за винените мушици в Глава 3). За негово нещастие събитията се раздухаха и не биха устояли на предстоящите разследвания. Ако случаят е такъв, може да помогнете, като отмъкнете всичко, което Алфред още не е скрил.
(4) При провал на (3) или като част от оригиналния си план Алфред може да реши да изпрати интересните материали в чужбина.
[Диаграма на пневматичната транспортна система]
[Схема на ЮП/Експрес устройството в ДженДжен]
С каква цел? Обичайните терористични възможности — но по-вероятно нещо странно и интересно. Убеден съм, че ще засека подобна дейност, а вие ще попречите на товаренето и изпращането.
За момента можем само да гадаем. Но щом влезете в ДженДжен, ще успея да се свържа с вас. Внимавайте, бъдете тихи и гледайте за мен в небето!
Думите на Мири се появиха на мястото на текста още преди Робърт, да го допрочете.
Мири → Робърт: <sm>Скромен както винаги.</sm>
Робърт се усмихна. След това прочете съобщението отново и си спомни всички разговори с истинския Шариф, Шариф-Странника и научнофантастичния Шариф… „О, боже!“
Робърт → Мири: <sm>Ти колко голяма част от Шариф беше?</sm>
Тя го погледна и за момент напрегнатото й изражение се смени с усмивка.
Мири → Робърт: <sm>Не съм сигурна. Понякога всички се смесвахме с истинския Зулфи. Беше забавно да слушам какво те питат другите и как им отговаряш. Но често ме изхвърляха и оставаше само Умникът.</sm>
Робърт → Мири: <sm>Мистериозният странник.</sm>
Мири → Робърт: <sm>Наистина ли го наричаш така? Защо?</sm>
Робърт → Мири: <sm>Да.</sm>
„Защото обеща да направи чудо.“ Не посмя да напише това.
Мири → Робърт: <sm>Мисля, че без нас е нищо.</sm>
Наоколо все още бе тъмно, но стените се стесняваха. Сигурно приближаваха въздушния тунел.
Робърт → Мири: <sm>Кога ще дойдат майка ти и баща ти?</sm>
„Деца, които шпионират членовете на семейството си и ги предават на правителството — помисли си Робърт. — Тиранията е много по-проста, когато самото семейство работи за правителството.“