Краят на дъгата [bg]

Мири → Робърт: <sm>Не прочете ли твърденията на Умника? Не мога да повярвам.</sm>

— Здрасти, мой човек! — Ето го и Мистериозния странник, или както го наричаше Мири — Умника. Кожата му светеше в зелено дори в сенките. Лицето беше на Шариф, но усмивката бе твърде широка. — Говорете си нормално. Алфред ви забеляза преди няколко минути. — Странникът се огледа, сякаш очакваше появата на враг. — Така че вече не ми пука дали ви чува. Или пък мен! Какво ще правиш, Алфред? Опитваш се да ме изключиш, но се обзалагам, че ще издържа още няколко минути. Според мен можеш да прекратиш цялата операция. Тогава наистина ще изчезна. — Той се обърна към Мири и Робърт и продължи тихо: — Ако го направи, значи е наистина отчаян. Но това няма да му помогне, тъй като вие все още разполагате с моя документ. Пак ще успеете да провалите плана му.

Махна им да го последват.

— Стигнахте ли до тези обяснения? — Той посочи шкафовете. — Когнитивна молекулярна биология. MCog. Хората на Алфред са създали идеалния животински модел за изследванията си.

— Винарки? — попита Робърт.

— Не го вярвам — каза Мири. — Мушиците не мислят. Какво може да направи с тях тоя Алфред?

Странникът се засмя пренебрежително и Робърт забеляза как Мири посърна. Би могла да се противопостави, нали? Все пак не се нуждаеше от помощта на Странника.

— Ох, Мири, четеш, но не разбираш. Ако имаше достъп до глобалната мрежа и няколкостотин часа за проучване, щеше да разбереш, че молекулярната биология зависи повече от анализиране на данните, отколкото от класа на организма. В тези Drosophila melanogaster alfredii — нали така ги наричаш, Алфред? — имаме базовия метаболизъм на всички животни.

С изключение на коментарите същите неща бяха описани в документа.

Завиха зад един ъгъл и видяха източника на шума.

— Виждате триста хиляди мушици, които в момента се опаковат за транспортиране. — Лицето и тялото на Странника имаха все по-малко прилика с Шариф. — Признавам, знам какви са тези насекоми, но не знам за какво са му на Алфред. Може би е открил някакви нови болести. Или пък иска да има влияние над всички хора, ползващи подсилващи наркотици. А може и да е ТДВМ. Знам обаче…

Мушиците бяха на транспортна маса много по-голяма от тази в кабинета по конструиране. Товарните цилиндри минаваха по масата, точно през тялото на Странника. Съществото ги забеляза с леко закъснение и скочи на пода.

— Но знам, че се опитва да ги изпрати в чужбина.

— Така твърдиш ти.

— Повярвай ми, госпожичке Мири. Ти вече срещна Алфред. Той се опита да убие Хуан Ороско. Той е зъл. Провери етикетите на пратките, ако не ми вярваш.

Етикетите бяха с кодирано направление. Първият цилиндър вече се изтърколваше от масата към най-близката пневматична тръба.

Странникът подскачаше от крак на крак.

— Само вие може да спасите човечеството! Просто съборете цилиндрите на долния поднос. Не оставяйте Алфред да победи!