Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Киберпанк » Краят на дъгата [bg]
Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Краят на дъгата [bg]

Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:

Роман с единия крак в бъдещето! Четирикратният носител на наградата “Хюго” Върнър Виндж е пренасял читателя в космоса и далечното бъдеще с романите си Огън от дълбините и Дълбина в небето. Новата му книга е научнофантастичен трилър и се развива във вълнуващото и странно недалечно бъдеще: Сан Диего, Калифорния, 2025. Робърт Гу се възстановява от алцхаймер. Светът, който помни, е много близък до нашия. Докато се съвзема след дългогодишното лечение, той открива, че светът е променен, както и мястото му в него. Налага се да се впише в новата информационна епоха, в която са вплетени виртуалното и реалното. Но за целта трябва да се научи да носи компютърните системи, интегрирани в дрехите и контактните лещи. Но знанието носи риск. Робърт отново тръгва на училище заедно с мнозина като него и неволно се замесва в мащабна конспирация, целяща световно господство чрез новите технологии. В свят, в който всеки чип изпраща данни към държавна сигурност, тази конспирация обърква и най-добрите аналитици...
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 145
Перейти на страницу:

Това, изглежда, убеди Мири. Тя се втурна към масата и започна да подхвърля пратките на Робърт. Той ги хващаше и скоро вече почти не можеше да ги държи — толкова много бяха. Но пък бяха леки като пяна.

Образът на Странника за секунда замръзна, но след малко продължи:

— Хе-хе! Чудесна работа. — Той махна към стените. — Видя ли, Алфред? Не е добре да прецакваш Заека! — „Заека?“ Съществото се извърна към тях и наистина приличаше на заек — Беше на косъм, но победих! Искам да кажа, спасихме човечеството! — Той се протегна, но цялото му тяло бе някак разкривено. — Проклетият Алфред. Изключва ме малко по малко. Може би трябва да се измъкна с моята версия на Вещицата от Запада. Тоест, като умра.

Съществото се олюля и рухна с мелодраматични възклицания. Поколеба се за момент, след което прошепна на Робърт:

— Погрижете се за цилиндрите. Просто ги сложете на долния поднос.

Робърт не помръдна.

— Говоря сериозно — каза Странникът строго. След това се затъркаля — вероятно като част от драматичното умиране… или може би очакваше обяснение? — Ако мушиците са заразени, вие сте в епицентъра! Долният поднос ще ги изпрати в пещ, където ще бъдат унищожени.

Мири поклати глава.

— Не. Това е алтернативен маршрут към ЮП/Експрес устройството.

— Виж в документа ми, глупачке! Там има карта.

— Гледам моята карта, тази, която си направих следобед. — Мири се усмихна триумфиращо.

Имаше около двесекунден лаг, след което съществото се обърна към нея.

— Мразя те, Мири Гу. Ти си лоша. Всичко вървеше толкова добре, преди да се намесиш. Ще си платиш за това! — И се разкрещя: — Но първо ще се разправя с теб, Алфред! Щом аз съм вън, и ти излизаш от играта! Сега ще те разкрия. Ще…

Фигурата спря да се движи. За момент настъпи тишина, след което Робърт чу една тиха дума:

— Помощ…

Съществото изчезна. Робърт и Мири се спогледаха. Бяха само двамата — и безкрайните редици шкафове.

— Мири, дали наистина си отиде?

— Не знам.

Мири→ Робърт: <sm>Но ако Умникът не ни е лъгал, този Алфред сигурно още се навърта наоколо.</sm>

След миг каза спокойно:

— Трябва да изчакаме полицията.

— Добре.

Мири клекна. Робърт остави пратките на пода и почна да се оглежда. Надяваше се, че няма повече вражески роботи. Какво ли можеше да направи този „Алфред“ с мушиците? И какво ли можеше да направи на него и на Мири?

Мири → Робърт: <sm>Нещата не звучат по същия начин.</sm>

Робърт я изгледа въпросително. Мири нарисува златна стрелка към коридора, по който бяха дошли.

Мири → Робърт: <sm>Запазвах си всичко, което се чуваше, докато ви следвах. Нещо става в зоната на мишките. Правихте ли нещо на идване?</sm>

Изправи се.

Робърт → Мири: <sm>Там инсталирахме повечето екипировка.</sm>

Мири вирна брадичка.

Мири → Робърт: <sm>Звуците са като тези тук. Някой приготвя нова пратка.</sm>

29.

Доктор Сиен поема инициативата

Гюнберк, Кейко и Алфред разполагаха със собствени анализаторски екипи. Преди десет секунди всички бяха постигнали съгласие: Заекът вече не съществуваше като активна заплаха. Имаше някои разминавания, но те бяха свързани с предположенията за косвените щети.

Браун → Мицури, Ваз: <sm>С Божията помощ успяхме да спрем чудовището.</sm>

Мицури → Браун, Ваз: <sm>И се сдобихме с информацията, за която дойдохме. Време е да се омитаме!</sm>

Тя показа увеличена картина с дървото на вероятностите. В момента бяха в клон, който водеше към пълна невъзможност на отричане. Въпреки това не биваше да известяват американците, преди да приключат разследването си.

Алфред им прати новия си график, в който имаше време, колкото да покрие изпращането на пратките.

Мицури → Браун, Ваз: <sm>Осем минути! Толкова много?</sm>

Кейко все още контролираше събитията от северната страна на лабораториите. А гледките от библиотеката показваха, че боливудският екип все още е на място… но събитията заплашваха да прераснат в граждански безредици, което щеше да доведе до намеса на полицията. За Алфред все още имаше вариант да се върне при екипа, но скоро щеше да стане невъзможно.

Ваз → Браун, Мицури: <sm>Ще се опитам да спестя всяка секунда, Кейко.</sm>

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)