Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Това, изглежда, убеди Мири. Тя се втурна към масата и започна да подхвърля пратките на Робърт. Той ги хващаше и скоро вече почти не можеше да ги държи — толкова много бяха. Но пък бяха леки като пяна.
Образът на Странника за секунда замръзна, но след малко продължи:
— Хе-хе! Чудесна работа. — Той махна към стените. — Видя ли, Алфред? Не е добре да прецакваш Заека! — „Заека?“ Съществото се извърна към тях и наистина приличаше на заек — Беше на косъм, но победих! Искам да кажа, спасихме човечеството! — Той се протегна, но цялото му тяло бе някак разкривено. — Проклетият Алфред. Изключва ме малко по малко. Може би трябва да се измъкна с моята версия на Вещицата от Запада. Тоест, като умра.
Съществото се олюля и рухна с мелодраматични възклицания. Поколеба се за момент, след което прошепна на Робърт:
— Погрижете се за цилиндрите. Просто ги сложете на долния поднос.
Робърт не помръдна.
— Говоря сериозно — каза Странникът строго. След това се затъркаля — вероятно като част от драматичното умиране… или може би очакваше обяснение? — Ако мушиците са заразени, вие сте в епицентъра! Долният поднос ще ги изпрати в пещ, където ще бъдат унищожени.
Мири поклати глава.
— Не. Това е алтернативен маршрут към ЮП/Експрес устройството.
— Виж в документа ми, глупачке! Там има карта.
— Гледам моята карта, тази, която си направих следобед. — Мири се усмихна триумфиращо.
Имаше около двесекунден лаг, след което съществото се обърна към нея.
— Мразя те, Мири Гу. Ти си лоша. Всичко вървеше толкова добре, преди да се намесиш. Ще си платиш за това! — И се разкрещя: — Но първо ще се разправя с теб, Алфред! Щом аз съм вън, и ти излизаш от играта! Сега ще те разкрия. Ще…
Фигурата спря да се движи. За момент настъпи тишина, след което Робърт чу една тиха дума:
— Помощ…
Съществото изчезна. Робърт и Мири се спогледаха. Бяха само двамата — и безкрайните редици шкафове.
— Мири, дали наистина си отиде?
— Не знам.
Мири→ Робърт: <sm>Но ако Умникът не ни е лъгал, този Алфред сигурно още се навърта наоколо.</sm>
След миг каза спокойно:
— Трябва да изчакаме полицията.
— Добре.
Мири клекна. Робърт остави пратките на пода и почна да се оглежда. Надяваше се, че няма повече вражески роботи. Какво ли можеше да направи този „Алфред“ с мушиците? И какво ли можеше да направи на него и на Мири?
Мири → Робърт: <sm>Нещата не звучат по същия начин.</sm>
Робърт я изгледа въпросително. Мири нарисува златна стрелка към коридора, по който бяха дошли.
Мири → Робърт: <sm>Запазвах си всичко, което се чуваше, докато ви следвах. Нещо става в зоната на мишките. Правихте ли нещо на идване?</sm>
Изправи се.
Робърт → Мири: <sm>Там инсталирахме повечето екипировка.</sm>
Мири вирна брадичка.
Мири → Робърт: <sm>Звуците са като тези тук. Някой приготвя нова пратка.</sm>
29.
Доктор Сиен поема инициативата
Гюнберк, Кейко и Алфред разполагаха със собствени анализаторски екипи. Преди десет секунди всички бяха постигнали съгласие: Заекът вече не съществуваше като активна заплаха. Имаше някои разминавания, но те бяха свързани с предположенията за косвените щети.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>С Божията помощ успяхме да спрем чудовището.</sm>
Мицури → Браун, Ваз: <sm>И се сдобихме с информацията, за която дойдохме. Време е да се омитаме!</sm>
Тя показа увеличена картина с дървото на вероятностите. В момента бяха в клон, който водеше към пълна невъзможност на отричане. Въпреки това не биваше да известяват американците, преди да приключат разследването си.
Алфред им прати новия си график, в който имаше време, колкото да покрие изпращането на пратките.
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Осем минути! Толкова много?</sm>
Кейко все още контролираше събитията от северната страна на лабораториите. А гледките от библиотеката показваха, че боливудският екип все още е на място… но събитията заплашваха да прераснат в граждански безредици, което щеше да доведе до намеса на полицията. За Алфред все още имаше вариант да се върне при екипа, но скоро щеше да стане невъзможно.
Ваз → Браун, Мицури: <sm>Ще се опитам да спестя всяка секунда, Кейко.</sm>