Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Мири → Робърт: <sm>Не знам. Не съм им казвала.</sm>
„Къде е тиранията, когато човек се нуждае от нея?“ За момент Робърт не знаеше какво да каже.
Робърт → Мири: <sm>Но защо?<sm>
Мири спря за секунда и го погледна упорито.
Мири → Робърт: <sm>Защото си ми дядо. И знам, че никога не би ме наранил. И защото виждах, че нещо те измъчва. Знаех, че Боб греши за теб. Реших, че ако ти помогна отстрани, ще се оправиш. И ти наистина се пооправи, нали?</sm>
Робърт успя да кимне.
Мири → Робърт: <sm>Но се обърках. Мислех, че трябва да се тревожа единствено за Умника. Смятах, че каквото и да направите, алармите ще се задействат, а това, че ние с Хуан сме там, ще улесни ситуацията. А сега Хуан е</sm>
Тя се поколеба, след което посегна и го хвана за ръката.
Мири → Робърт: <sm>Хуан е ранен.</sm>
Ръката й стисна пръстите му. Единственото, което му оставаше, беше да я стисне в отговор.
Мири → Робърт: <sm>Но доктор Сиен е навън. Тя ще извика помощ. А и господин Блънт вече трябва да се е свързал с истинското 911. Междувременно всичко зависи от нас двамата.</sm>
Повечето изречения на Мири бяха изненадващи и ако можеше да говори или пише свободно, той щеше да й зададе стотици въпроси. Хуан? Сиу Сиен? Мири? Толкова много приятели, които се мъчеха да спасят стария глупак и неговите съучастници.
Подът започна да подскача под краката им. Минаваха през въздушния тунел и след секунди щяха да навлязат на територията на ДженДжен.
28.
Животинският модел?
Дори в ненатоварен ден се анулираха хиляди сертификати. Процесът беше мътен, но се налагаше — поради засечени измами, съдебни нареждания или отказ на кредит. Много малко от анулиранията водеха до пропадане на сделки. Е, може би веднъж годишно се случваше по-значимо анулиране, обикновено когато някоя компания попаднеше на недобросъвестни кредитори. Още по-рядко се използваше при военни действия, като конфликта в Южна Осетия. На теория анулиращите протоколи можеха да работят с огромни сертификати, но до тази нощ никой не бе опитвал глобално анулиране. А Кредит Сюис беше една от десетте най-големи компании в света. Повечето от бизнеса й беше в Европа, но сертификатите й се разпростираха и засягаха много хора по цялата планета.
Тази нощ те щяха да научат за тази връзка.
Ефектът се разпростря като забавяне на по-дребните сертификати, а в по-критичните ситуации — чрез директно уведомяване. В Европа влаковете и самолетите започнаха да спират, но за щастие не се стигна до инциденти. Бяха отбелязани милиарди повреди и аварийните служби се задействаха с променлив успех.
Държавна сигурност забеляза повредите и нарастващите косвени щети. Веднага бе установена връзка с другите Велики сили, според отдавна установените протоколи. Всички служби бяха съгласни, че става дума за особено сериозен технически срив — или за иновативна терористична атака.
Някои хора в Индоевропейското разузнаване бяха по-неясно. Доста по-наясно.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Направих го. Има ли някакъв ефект върху Заека? </sm>
Засега на територията на университета имаше само няколко отложени сертификата. Това бе достатъчно за някои прогнози: Тълпата още не бе забелязала промените, но безредиците щяха да свършат внезапно. Подкрепата на Заека беше по-значима, отколкото бяха предполагали анализаторите, а сега се топеше с всеки момент.
Долу в лабораториите Заекът бе почти невидим. Щеше да е трудно да потвърдят отсъствието му, но хората на Алфред бяха стигнали до консенсус:
Ваз → Браун, Мицури: <sm>Комуникациите се оправиха, но Заекът е все още тук, въпреки че губи гъвкавост.</sm>
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Губи гъвкавост? Проклятие, нужно ние повече от това. Ами неговите агенти? Те какво правят?</sm>
Ваз → Браун, Мицури: <sm>Обикалят извън нашата зона.</sm>
Това не беше точно така, но Гу и остатъците от Заека бяха отклонени. „Трябват ми само още няколко минути.“
Заекът беше под напрежение. Винаги си казваше, че работи най-добре под напрежение — въпреки че то обикновено не бе толкова голямо, нито пък противниците му бяха толкова силни и сериозни. Всъщност Заекът май не познаваше в Индоевропейското разузнаване човек, който да разбира от шеги.