Краят на дъгата [bg]

Лена оглеждаше познатия тъмен пейзаж.

— Искам да видя децата. Те имат нужда от наставления… Има ли шанс съобщенията да са подправени?

— Хуан е умно момче. Почти невъзможно е да се фалшифицира неговият серти…

— Да, и гласовете са техните, но това шепнене и уверяването, че всичко е наред, е странно — прекъсна я Лена.

Наистина, ако децата се спотайваха и не искаха да привличат внимание, защо не ползваха безшумните съобщения? Може би някой бе решил, че ще заблуди две старици. „Ако разполагам с дрехите на Хуан, мога да поддържам подобни сесии!“ Тя се обърна към Лена.

— Може би трябва да се обадим на Боб и Алис.

— Да, но ако проблемът е малък, те не могат да направят нещо по-различно от теб и мен. А ако е голям, може да извършат нещо ужасно. — Лена въздъхна нервно. — Освен това Мири каза, че всичко е наред.

— Може да повикаме полицията.

— Ха! Днес не е нужно да викаш полицията, тя сама се появява. — Лена се взираше навън и притискаше с треперещи пръсти устните си.

През последните месеци Лена Гу бе непоклатим източник на спокойствие. „Ами ако и двете се паникьосаме?“ Самата мисъл за това беше плашеща. Сиу се зачуди как да продължи разговора.

— Бившият ти съпруг не прави нищо повече от половин час. Не мислиш ли, че това е подозрително?

Лена сведе глава и заговори сякаш на себе си:

— О, Робърт, замесил си се в нещо ужасно глупаво, нали? — Пак погледна навън. — Да изчакаме още пет минути. След това ще се обадим на 911.

— Добре. — Движеха се по дъното на долината, достатъчно бавно, че прозорците да може да се отворят. Отвън нахлу остър аромат на манзанита. От лявата им страна беше магистрала 5, тъмна плетеница от бързо движещи се автомобили. Отдясно по тъмните хълмове, пробягваха редки виолетови светлинни. Сиен започна да прескача между мрежовата и реалната гледка.

Малкият им автомобил започна да ускорява. В кабината се разнесе приятен мъжки глас:

— Тази част от долината не функционира. Може да дойдете пак утре в десет.

— Какво? Вече дори не можем да се въртим в кръг! Сиу, трябва да има някакво решение.

Сиен поклати глава. Това щеше да е последната им обиколка тази вечер. Сиу бе помогнала за създаването на тази система, която бе направила интернет безопасен и работещ. Но сега се превръщаше в нейна жертва. Тя отново се замисли за раницата с устройствата. Може би…

— Сиу! Трафик! — Лена сочеше към хълмовете.

Сиу се наведе и погледна през страната на Лена. За момент видя два отдалечаващи се фара.