Краят на дъгата [bg]

— Може би. — Библиотекарят май все още не беше съвсем убеден.

— А и не знаем дали някое от обещанията се е сбъднало. Щеше да е интересно. Сигурен съм какво е поискал Уини… той къде е всъщност? — Почна да проверява, но Карлос го изпревари:

— Назначиха го във факултета по литература и изкуство — миналия месец.

Робърт погледна резултата от търсенето.

— Но в администрацията!

— Да. Странно, нали? В момента декан е Джесика Ласковиц. И тя се е завърнала след лечение. Едно време е била секретарка. В днешно време тази кариера няма ограничения, но Уинстън започва от съвсем ниско ниво. Според слуховете хич не се разбира с Ласковиц.

„О, Боже!“

— Е, Уини може би най-сетне е зарязал мечтите си. — „Като мен.“ Това означаваше, че Мистериозният странник е изчезнал и че обещанията му са мъртви. Робърт погледна Карлос Ривера и се изненада. Беше изгубил едновремешния си усет. Сега очевидното трябваше да го удари по главата, за да го забележи.

— Ами… ти?

— Не забелязвате ли нещо различно, професоре?

Робърт го погледна внимателно, след това огледа и офиса. Карлос явно се бе уредил добре — Робърт не си бе представял, че може да поиска подобно нещо от Странника.

— Изглеждаш по-щастлив, по-уверен, по-речовит. „Бинго.“ И не каза нищо на мандарин. Няма и следа от НТ.

Карлос само се усмихна радостно.

— Какво, да не си го забравил?

— Не. Ки ши во хай кейи шуо жонгуен, бугуо буксианг икиан наме люли ле. От почти два месеца не съм имал пристъп! Вече мога да се наслаждавам на този език. Беше ми от голяма полза в работата с хората от Китайската информагична коалиция. Сега сравняваме това, което са взели от Британската библиотека, с данните от проекта на Хуертас.