Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Киберпанк » Краят на дъгата [bg]
Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Краят на дъгата [bg]

Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:

Роман с единия крак в бъдещето! Четирикратният носител на наградата “Хюго” Върнър Виндж е пренасял читателя в космоса и далечното бъдеще с романите си Огън от дълбините и Дълбина в небето. Новата му книга е научнофантастичен трилър и се развива във вълнуващото и странно недалечно бъдеще: Сан Диего, Калифорния, 2025. Робърт Гу се възстановява от алцхаймер. Светът, който помни, е много близък до нашия. Докато се съвзема след дългогодишното лечение, той открива, че светът е променен, както и мястото му в него. Налага се да се впише в новата информационна епоха, в която са вплетени виртуалното и реалното. Но за целта трябва да се научи да носи компютърните системи, интегрирани в дрехите и контактните лещи. Но знанието носи риск. Робърт отново тръгва на училище заедно с мнозина като него и неволно се замесва в мащабна конспирация, целяща световно господство чрез новите технологии. В свят, в който всеки чип изпраща данни към държавна сигурност, тази конспирация обърква и най-добрите аналитици...
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 145
Перейти на страницу:

— Прилича на кола с ръчно управление или пък е автоматична, но се движи по неподобрен участък.

— Може би е сервизен път. — Лена пусна карта на местността: показваше пътя към задния вход на лабораториите на Хуертас.

Светлините отново завиха към тях, след това изчезнаха зад скалите. Страницата на Сиу не показваше навигационен знак за другия автомобил.

— Накъде ли са се насочили? — попита Лена. Собственият им автомобил наближаваше кръстовището.

— Кола! Завий надясно!

— Съжалявам. Единственият разрешен завой е наляво.

— Завий надясно! Надясно!

— Съжалявам. След няколко минути ще ви върна в нормалния трафик. Вие помислете за окончателния маршрут. — Сиу реши, че според логиката на автомобилната компания двете са изкуфели старици. Ако не измислеха нещо, колата щеше да ги върне в „Краят на дъгата“.

Лена си пое дъх.

— Толкова сме близо. Чакай. Улавям сигнал. Това е устройството на Томас Паркър. Те са там горе! — Тя извика силно: — Кола, искам да говоря с твоя началник — тоест с човешко същество!

— Разбира се. Изчакайте двадесет секунди, моля. — След двадесет секунди щяха да подминат кръстовището.

Лена Гу сякаш се сви в количката си. Погледът й се местеше непрекъснато между хълмовете и шосето.

— Трябва да спрем, Сиу. На бас, че те ще ни обяснят какво става.

— Нима ще излезеш на открито? Ще позволиш на Знаеш кой да те види?

— Ще остана назад.

Разклонението беше само на петдесет метра. Още няколко секунди и щяха да се отдалечат твърде много.

Или пък… не. Сиу вдигна раницата на седалката и извади извита тръба, прикрепена към контейнер с диамантени стружки. Беше подобрила първия си проект и сега устройството нямаше нищо общо с транспортния поднос. Този нов уред бе направен с идеята да разрушава: понякога човек трябва да привлече вниманието на машините, нали така. Тя коленичи и допря ръба на резачката в калника. След експеримента на Робърт Гу имаше добра идея какво да очаква.

— Лена, наведи се!

Лена погледна устройството в ръцете й и се засмя доволно.

Сиу натисна стартовия бутон — истинско, реално копче — и кабината се изпълни с ръмжене. Ускорителят изпращаше към калника по три хиляди стружки в секунда. Нямаше почти никакво съпротивление и се управляваше лесно. Някои от стружките отскачаха и се забиваха в тавана, но повечето потъваха към калника. Вече пробиваше в управляващия механизъм.

Колата забави и спря на няколко метра от разклона.

— Системна грешка. Моля, излезте от автомобила и изчакайте аварийната група.

Всички врати се отвориха.

— Ха! — каза Лена. — Надявах се на истинска катастрофа и че ще се наложи да отрежеш и вратите.

Сиу беше останала без думи. „Аз ли направих това? Добродушната Сиу Сиен?“

Лена заобиколи предницата.

— Хайде! Трябва да изкачим хълма.

Алфред Ваз имаше няколко добри новини. Беше успял да приключи фалшивото разследване и сега хората на Гюнберк разполагаха с достатъчно фалшива информация, за да се насочат в друга посока. Освен това Алис Гонг най-сетне бе колабирала. Въпреки че бе станало малко късно, ефектът бе надхвърлил надеждите му. Според хората на Кейко ДС беше в пълен хаос. Това бе неочакван късмет за нея и Гюнберк, а за Алфред можеше да означава пълен успех. След още няколко минути научната му програма щеше да е в безопасност не само от колегите, но и от бъдещото американско разследване.

А след това всичко се обърка:

Мири Гу намери конспираторите. Той загуби връзката с тях, както и единствения си робот в лабораториите. А сега…

Браун → Мицури, Ваз: <sm>Заекът е проникнал в нашата мрежа.</sm>

Твърдението беше налудничаво — но напълно вярно. От десетина минути грешките в мрежата бяха зачестили. Съвсем малко. Само по себе си това не бе достатъчно подозрително. Но след това, в типичния си стил, съществото беше изпратило до сътрудниците си двамегабайтов пакет.

Браун → Мицури, Ваз: <sm>Изглежда, местните се готвят да избягат. С колко време разполагаме?</sm>

Отговорите варираха между „Време, докато избягат“, и „Време, докато ДС реагира“, но хората на Кейко имаха идея:

Мицури → Браун, Ваз: <sm>За момента, докато ДС са заети, мога да заблудя местните, че аз съм полицията.</sm>

Подобен маскарад изискваше отвличането на съществена част от местната мрежа. В модерния свят това бе равнозначно на пехотен десант.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)