![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Погледна нагоре. Чесната продължаваше хаотичния си полет, напразно търсейки мишената. Моторът виеше на високи обороти, корпусът се тресеше. Времето сякаш спря. Под него се разгъваше странен зимен колаж от ливади и ниви. Вдясно мярна хеликоптера, който явно следеше падането му. Преброи до десет и издърпа халката.
Елиза чу стъпки и се обърна. На площадката изскочиха униформени мъже.
— Някакви проблеми? — подвикна на френски един от тях.
— Всички сме добре — отвърна тя. — Какво става?
— Някой е заключил вратите, които водят към тази площадка. А преди малко един малък самолет се размина на метри от кулата.
Това потвърждаваше думите на Торвалдсен. Тя се обърна и потърси с очи датчанина.
Той стоеше край парапета с ръце в джобовете и гледаше на юг, където самолетът се беше превърнал в огнено кълбо. Пилотът бе успял да скочи миг преди експлозията, парашутът му бавно се носеше в небето. Над него се въртеше хеликоптер. Нещо не беше наред. Нещо далеч по-сериозно от предателството на Греъм Ашби.
Парашутът се разтвори и Малоун вдигна глава да огледа въжетата. Воят на вятъра бе заменен от мекото пропукване на купола, изпънат от нахлуващия въздух. Все още беше на голяма височина, може би две хиляди метра. Но това вече нямаше значение, защото парашутът на гърба му се беше отворил и той плавно се спускаше към земята. Успя да зърне бялата следа на ракетата, изстреляна от изтребителя. Миг по-късно месната се взриви, превръщайки се в ярко огнено кълбо. Силната експлозия потвърди подозренията му. Проблемът наистина се оказа този самолет.
„Торнадото“ се стрелна над главата му и изчезна. Хеликоптерът остана да следи спускането му на около километър встрани. Малоун направи опит да избере най-подходящото място за приземяване и дръпна въжетата. Белият правоъгълник над главата му се подчини, скоростта на падане леко се увеличи. Трийсет секунди по-късно краката му докоснаха разораната нива, тялото му се претърколи. В ноздрите му нахлу миризмата на влажна пръст, но това беше без значение. Беше жив.
Торвалдсен следеше с поглед белия парашут, спускащ се към земята. Вече нямаше нужда да се преструва, тъй като Ашби беше разкрил истинската си същност. Както и Малоун. Току-що приключилият инцидент показваше намесата на цели правителства. Което означаваше, че Малоун работи за Стефани, за французите или и за двете страни едновременно.
Едно предателство, което нямаше да остане ненаказано.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
58
Ашби тичаше по стъпалата надолу. Беше планирал бягството си с изключителна прецизност просто защото знаеше, че разполага с броени минути. Планът му беше да прекоси Авеню Густав Айфел и да поеме по Марсово поле в посока площад „Жак Рюф“ — сърцето на някогашната парадна зона. В източния му край, на Авеню Бувар, трябваше да го чака колата на Каролайн. Щеше да се наложи да й обясни някои неща, на които беше станала свидетел, но лъжите му вече бяха готови.
Сделката му с Питър Лайън беше конкретна и ясна. Изобщо не беше ставало въпрос за желанието на Елиза Ларок самолетът да се разбие в църквата на „Инвалидите“ и това да бъде придружено от две едновременни атаки в Авиньон и Бордо. Условията му бяха терористичен акт да се извърши само в Париж, срещу Айфеловата кула. Той така и не успя да вникне в истинските намерения на Ларок, въпреки че речта й на сбирката му даде известни идеи за тях.
Тероризмът действително може да бъде доходоносен.
Стълбите свършиха и той най-сетне стъпи на твърда земя. Напомни си да демонстрира спокойствие и да върви бавно. На тротоара патрулираха няколко мъже в камуфлажни униформи и мрачни физиономии, въоръжени с автомати. Под металната конструкция се виеше дълга опашка от посетители, които чакаха отварянето на кулата в един следобед. За тяхно разочарование това нямаше да се случи.
Днес Айфеловата кула щеше да престане да съществува. Двамата с Лайън се бяха разбрали все пак да има някаква атака срещу „Инвалидите“, но само като акт за отвличане на вниманието и усилване на суматохата. Терористът беше наясно, че главната цел е Айфеловата кула. Не беше необходимо да знае, че при нападението ще бъдат убити всички членове на Парижкия клуб, включително Елиза Ларок. Той просто трябваше да изпълни изискванията на клиента си. А за него Ашби беше само клиент. Нямаше да бъде трудно вината за инцидента да бъде хвърлена върху Лайън. Ашби вече имаше отговор на въпроса, който щяха да му зададат американците, а именно — защо не е бил с останалите на върха на кулата. Ларок го е извинила пред гостите, защото му е поставила неотложна задача. Кой би могъл да го опровергае?