![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Онези, които стояха прави, седнаха колебливо и заоглеждаха залата в опит да отгатнат резултата. Преди гласуването да започне, масивната бронзова врата на залата се отвори и влезе Помпей, което породи ново раздвижване на интереса. След смъртта на дъщеря си той не се беше появявал близо до форума или до сената и сега сенаторите си зашепнаха — задаваха си въпроси във връзка с преживяната от него трагедия и с евентуалните последици от нея.
Говорителят махна към Помпей и му посочи едно място сред редиците. Но Помпей отиде до мястото си и вместо да седне, остана прав, в очакване да му се обърне внимание.
Говорителят въздъхна и го посочи. Шумовете в залата стихнаха, всички очи се обръщаха към новодошлия. Особено напрегнато, забелязвайки всяка подробност, го наблюдаваше Катон. Не беше минало много време, откакто прахът на дъщеря му беше положен в земята, но по лицето на Помпей не се виждаха следи от мъка. Той изглеждаше спокоен, докато погледът му обхождаше плътно насядалите по скамейките сенатори.
— Простете ми отсъствието и закъснението, сенатори. Погребах дъщеря си — каза той тихо, без следа от неувереност. — Сега се заклевам пред вас, че отговорните ще съжаляват, задето са се възползвали от невинни хора в игрите на властта, но това е проблем за някой следващ ден.
Говореше спокойно, но онези, които седяха по-близо, виждаха как всеки негов мускул се е стегнал, сякаш той едва удържа огромния си гняв.
— За какво са дебатите тази сутрин? — обърна се Помпей към говорителя.
— За да решим дали да гласуваме порицание, или одобрение за действията на Юлий Цезар в Гърция — отговори той.
— Разбирам. И какво е мнението на Катон по въпроса? — попита Помпей, без да поглежда към разплутата фигура, която изведнъж се размърда неспокойно.
Говорителят погледна към Катон и отвърна озадачено:
— Той искаше порицание.
Помпей стисна ръце зад гърба си — седящите зад него забелязаха как побеляха кокалчетата на пръстите му — и каза спокойно:
— Тогава аз гласувам против.
За момент задържа погледа си върху Катон, докато всички не осъзнаха новозародилата се между двамата враждебност. Разнесе се нисък шепот, по-старите сенатори се поизправиха с подновен интерес.
— Нещо повече, призовавам моите поддръжници да гласуват против него. Призовавам всеки глас, който ми се дължи. Изсипете гласовете си тук и да разчистим нещата помежду си.
Сенаторите си зашепнаха — обсъждаха последиците от подобен ход. Това практически означаваше обявяване на война и Катон стисна разплутата си уста в тънка раздразнена черта, когато говорителят обяви гласуване. Като призоваваше всичките си длъжници едновременно, Помпей отхвърляше десетки спогодби и съюзи, постигнати с цената на години преговори, просто за да покаже публично презрението си.
Крас пребледня. Това беше неразумно от страна на Помпей, макар да му се струваше, че разбира защо го прави. Никой в залата не се съмняваше, че Помпей без пряко обвинение е посочил мъжа, отговорен за убийството на дъщеря му. Катон щеше да загуби много от властта си в миговете, докато хората му преценяваха тази нова заплаха и решаваха дали да се отдръпнат от него. Той въздъхна — поне гласуването щеше да бъде спечелено и решението щеше да бъде в ущърб на Катон. Макар че цифрите отразяваха задължения към Помпей, датиращи от много отдавна, на дебелия сенатор му беше трудно, като се виждаше останал почти сам, докато другите се обединяваха срещу него.
Гласуването мина бързо и Помпей си седна, след като сложи началото на дискусия какъв ранг в легиона трябва да се даде на Юлий, когато дойде в сената. Тъй като повечето сенатори искаха да излязат, за да се поразхладят на свеж въздух, всичко мина изненадващо бързо. Катон почти не взе участие, вцепенен от наложеното му унижение.
Докато сенаторите излизаха през бронзовите врати, Катон направи гримаса и кимна на Помпей — признаваше се за победен. Помпей не му обърна внимание и бързо си тръгна.
Тубрук се качи по стълбите на стената, благодарен за ранното предупреждение, донесено от робите, които работеха на полето. Напрегна очи, за да види по-добре маршируващата колона, задала се към тях по пътя.
— Две или три центурии, струва ми се — викна той на Корнелия, която беше излязла на двора по негова молба. — Не виждам знамената им, но са с брони. Може да е част от римския гарнизон.
— Ще ги отпратиш ли? — попита нервно Корнелия.
Тубрук не бързаше да отговори — взираше се напрегнато в приближаващите се войници. Бяха добре дисциплинирани, облечени в брони, но липсата на знамена много го смути. Смъртта на дъщерята на Помпей беше съживила сред старите римски патрициански семейства напрежението, изчезнало след смъртта на Сула. Щом беше възможно такъв влиятелен сенатор да стане обект на покушение в собствения си дом, значи никой не беше в безопасност. Тубрук се поколеба. Ако помолеше Брут и неговите войници да застанат на стража пред портите, това би могло да се схване като предизвикателство или оскърбление, нанесено на представители на закона. Той стисна зъби и взе решение. По-скоро би оскърбил някого, отколкото да остане уязвим; твърде възможно беше приближаващите се към имението центурии да са убийци, нарочно прикрили всички отличителни знаци на легионите.